Мозайките, разположени по стените на комунистическия спорен паметник Бузлуджа, получават жизнено поддържане, за да продължат да съществуат.
Кацнал на планински връх в централна България, гигантският бетонен паметник, построен за прославяне на комунистическото управление на страната ни, вече 30 години е оставен в състояние на разруха, след като тоталитарният режим бе свален през 1989 г.
Три десетилетия по-късно екип от реставратори от пет европейски университета започват барбата с щетите на времето, за да запазят една от най-големите модернистични мозайки в Европа, докато България все още решава съдбата на спорния паметник.
Зад „Проект Бузлуджа“ стои българският архитект Дора Иванова, чиято фондация спечели безвъзмездни средства от чуждестранна фондация за изготвяне на план за опазване на изоставения паметник и неговите извити сложни мозаечни панели.
„Не трябва да унищожаваме всичко, създадено в периоди, които не ни харесват или са травматични, а напротив, те трябва да съществуват, за да ни напомнят, да ни помогнат да се учим от грешките в миналото“, казва Иванова.
Паметникът, ярък пример за социалистическа архитектура, е станал жертва на вандализъм, крадци и тежко време. Различни графити художници също са оставили своя отпечатък до оригиналните стенописи на Карл Маркс и Владимир Ленин.
През 2018 г. паметникът на Бузлуджа бе включен в списъка на седемте най-застрашени обекта на наследство в Европа от организацията за културно наследство Europa Nostra, която искаше да го обнови и отвори за обществеността.
Разстилащи се над 900 квадратни метра върху извити стени около церемониална стена, мозайките са повредени от дъжд и сняг, които от години се изсиват през счупения купол на тавана на сградата. В продължение на месеци реставраторите събират паднали парчета, инжектират хоросан и различни материали, за да ги стабилизират.
„Ние защитаваме мозайките от по-нататъшно разлагане“, каза професор Томас Данцл, председател на реставраторския отдел в Техническия университет в Мюнхен, част от екипа на Проект „Бузлуджа“. „Такова наследство трябва да бъде защитено като спомен за миналото, дори и да е противоречиво минало“, каза той.
От инициативата смятат, че независимо от всичко, паметникът трябва да бъде безопасен и отворен за туристи и дебати, включително и да служи като възможност българите да се примирят с миналото.
Още интересни изтории ще намерите във Facebook страницата на TrueStory.bg!