Наричат го „най-тъжния огън”. На 9 януари 1927 г. в кинотеатъра The Palace Theatre Laurier в Монреал (Канада) се разразява пожар, причинен от неизгасена цигара, тлееща под дървената подова настилка. В настъпилия хаос и паника смъртта си намират 78 деца от общо 800 присъстващи.
Най-шокиращото в случая е, че само 2 от загиналите са пряка жертва на огъня, а останалите 76 – на недомислие. Децата, чиито места се намират на балконите на залата, не успяват да излязат навреме, защото аварийният изход е заключен. Голяма част от стигналите до вратата биват затиснати зад нея, защото механизмът ѝ задължава тя да се отваря навътре.
На това място загинаха 78 деца при пожара в театър Лорие Палас на 9 януари 1927 година.
Димът изпълва кинотеатъра за 2 минути, а пожарникарите пристигат на мястото след 13. Трагедията е причина канадското правителство да наложи 33-годишна забрана за това деца да посещават кинопрожекции. През 1967 г. киносалоните в страната започват да се оценяват по рейтингова система за безопасност, включваща и възрастово разделение.
Музиката, която избираме днес, е създадена и посветена на всички деца, жертви на ужасните грешки, които човечеството допуска – войни, катастрофи, бедност, насилие. Луксът да бъдем глупави. Нека я чуем и да се замислим. Защото децата са богатството на света. А нелепата им смърт е едно от най-големите ни наказания.
