Ей така се прави реклама тук! Добре дошли в тетевенското село Васильово!
За мене е чест да ви представя частица от прелестите на това неземно място! Малкото планинско селце не е от много отдавна тук. Бабите казват: „В началото са идвале саде поповете. То тука е било попско.“ И до днес си я има тази местност. За съжаление по попския имот са останали тук-там къщица. Най-честите посетители са малко стадо от овце и кози.
Към днешна дата сме останали около 200 души или както казват от другите села и градските хора, 3 големи рода. Наистина е така като се замисли човек. Ако нямаш род, то ти е или кръстник, или кумец. Тази голяма родова линия понякога създава проблеми. Преди месец имаше такъв. Не можехме да изберем настоятелство на читалището! Кандидатите бяха първи братовчеди или пък сватове. Шах и мат! Час време ни отне, докато не се избра далечна пета братовчедка…
Живеем мирно (е, когато е възможно) в цели 8 махали. Ред по ред ви ги редя: Кирияшки дол – първата махала на селото. Освен родовата линия, както вече споменах, характерна черта за тази махала е, че има червено знаме с извезано блестящо слънце, символизиращо дружбата между комшиите. Почетен празник на махалата е 6 септември.
Шикер махала (или Градюва лъка по стар стил). „Кольо Пощаджията я е кръстил Шикер маала щото имало много булки. То тогава селото се бе разделило на две и жените искаа да го бият.“
От всяка къща традиционно сутрин и вечер се ходи до най-известната чешма в селото – Додьовското. Най-студената и сладка вода е там! Често спират чуждоземци да си откраднат от течното злато за вкъщи.
Белушкова лъка. Потайна махала. Останали са пет човека на кръст, но те нещо май се нямат един с друг. Това е и махалата на виладжиите. Идват на барбекю и подмирисва на свински пържоли, ребърца, кюфтета, кебапчета и каквото акълът ти побере…
Осенете! ЕпиЦентърът на събитието! Тук се организират всички селски празници и се посрещат видни гости – градската кметица и нейните съветници, другарите от полицията, социалните, горските и попа! Тук е НЧ „Христо Ботев“ 1941, Кметството, изоставената (така де, станала частен имот) ДГ „Никола Вапцаров“ и пощата.
Шопската махала. Не, тук не място на софиянци. Тук е махалата на вечното спокойствие и разкош. Е, обхват на телефона няма, но това не е важно. Къщите сякаш са слепени и докато се усетиш, отиваш у комшиите на блага ракия.
Гущерски дол. При интерес може да посетите живущите чужденци в тази махала. Най-емблематични са руснаците. Известни личности и още по-големи майстори. Ако проявявате интерес към лова, спокойно може да прескочите в долната къща у Мерника. Медени приказки ще ви отнесат в дивата природа на селото.
Скоковият дол и Езерището. Последните две махали на селото. Останали най-малобройни, но все играят роля на КПП към вр. Васильов. Зорко проследяват камиони, коли и джипове. Внос и износ на диво и питомно.
Е, надявам се да съм събудила интереса ви и скоро да се видим в това райско кътче!
Автор: Цвети Милева
Очакваме и вашите снимки, придружени с разкази, от селата на България. Вижте повече за играта ни „Спомни си селата на България“ и се включете в нея!
