Моето село е Салманово, Шуменско. Има около 700 души, но намаляват, защото по-голямата част от селото са баби и дядовци. Отвън нашето читалище изглежда порутено, със счупени прозорци и покъртена мазилка, а отвътре има мухъл и дори не се диша. Но крие богата история.
Това е нашият малак театър с още по-малка сцена, на която навремето са излизали велики певци, актьори и фокусници. Преди много години той е функционирал. Изнасяли са се хиляди представления от всякакви български звезди. Щом някой велик изпълнител е идвал в Шумен, винаги се е отбивал в Салманово, за да изнесе и там концерта си.
Единствените, които наскоро са пяли на тази сцена, са малката и голямата вокална група на читалището – детската група е от 6 момичета, а по-възрастната е от 11 баби.
В момента читалището е празно. Няма кой да пее или да танцува вече. Самотно е между тези четири стени на театъра. Но вярвам, че някой ден предишната му слава ще се завърне. Ще има хора, които да се качат на празната сцена и да запеят пак песните на народа си. Ще дойдат хора, които ще затанцуват пак на старата прашна сцена.
Моето село може да се похвали с много празници, при които всички стари родове на салманчени се събират в стария театър и си припомнят всички стари и прекрасни моменти от миналото. Аз много обичам моето село и ще говоря за неговите истории докато съм жива и докато има кой да ги слуша. Ще говоря за величието на селото, за Деневата могила и за прекрасните вокални групи, които все още прославят селото ни на различни конкурси по цяла България.
Автор: Никол Иванова
Очакваме и вашите снимки, придружени с разкази, от селата на България. Вижте повече за играта ни „Спомни си селата на България“ и се включете в нея!
