Славена Захариева е журналист, блогър, автор, редактор, копирайтър и има още няколко подобни и не съвсем подобни роли. Тя описва себе си като пишещ човек. „Вярвам в свободата да се изразяваш и твориш“, казва Славена и добавя, че се чувства най-добре с клавиатура под пръстите си и чаша кафе до нея. „Обичам да пътувам, а още повече обичам да се завръщам след пътуване, защото тогава впечатленията, снимките и преживяванията се превръщат във вдъхновение“, допълва Славена, която спечели второ място в международния конкурс за кратък разказ Sea of Words 2015. Пред TrueStory.bg младата авторка разказа за състезанието за писатели, творчеството и запознанствата с различни хора и нови култури.
Славена, здравей! С връчена втора награда ти си сред победителите в конкурса за кратък разказ Sea of Words 2015. Ще ни разкажеш ли малко повече за състезанието: кой може да участва в него, каква беше темата, по която писахте, на какъв език трябваше да се изпратят текстовете…?
Славена Захариева: Здравейте и много благодаря, че ме поканихте да разкажа за едно страхотно преживяване. Казвам “преживяване”, защото за мен лично Sea of Words е много повече това, отколкото просто конкурс за разказ. За втора година съм сред поканените финалисти, като и двата пъти преживяването беше свързано преди всичко с интересните и най-различни хора, с които се запознах. Сред останалите финалисти имаше хора от Балканите, от Северна Африка, от страни, които за пръв път за мен придобиха лица, защото дотогава не бях срещала хора от тях. Идеята на Sea of Words е точно това.
Иначе, откъм формалната страна на нещата, това е ежегоден конкурс за къс разказ, организиран от IEMED (European Institute of the Mediterranean), които определят сами себе си като тинк-танк (мозъчен тръст, бел.ред.), занимаващ се с обществените, политически и културни въпроси на Средиземноморския регион. В конкурса може да участва всеки гражданин на средиземноморска страна, като тези рамки са доста широки (например имаше финалисти от Германия и Полша). Единственото условие е да си на не повече от 30 години. Можеш да пишеш на родния си език, както и на всеки друг език на средиземноморските държави. И двете години, в които участвах, аз избрах да пиша на английски с идеята да избегна възможни неясноти с превода.
Темата всяка година е различна. За 2015 г. беше “Бъдещето, което искаме, изисква устойчиво развитие.”
Какво те провокира в темата за устойчивия растеж? Не е ли трудно да се пише разказ по подобен комплексен въпрос?
Славена Захариева: Трудно е, да. Да вкараш във фикция една такава тема, без да бягаш от нея и без самата тема да стои като придатък на някаква история, не е много лесно. Но няма нищо невъзможно. Писателските задачи са като всяка друга задача – сядаш и мислиш по нея.
От дясно наляво: Георгиос Ампацидис (първо място, Гърция), Славена Захариева (второ място, България), Халил Ечер (трето място, Турция)
Можеш ли да разкажеш малко повече за разказа, който написа?
Славена Захариева: Той се казва “Пластмаса” (Plastic) и е антиутопия. Това е жанр, в който много обичам да пиша, защото от една страна е мрачен и драматичен, което ми харесва, а от друга ти дава почти неограничена свобода да създаваш светове. С две думи, разказът е за едно не много красиво бъдеще, в което светът е разделен на няколко мегаполиса, като в празните полета между тях се складира боклукът на сегашни и минали поколения. И най-вече пластмасовите отпадъци, на които им трябват векове, за да се разградят.
Ще видим ли разказа ти на български език?
Славена Захариева: Честно казано, не се бях замисляла да го превеждам, преди да ме попитате :). Може да пробвам да видя какво ще се получи, ако се опитам да преведа собствения си текст на родния си език.
Връчването на наградите в рамките на конкурса Sea of Words 2015 се случи в Барселона. Можеш ли да разкажеш малко повече за самото събитие? Би ли посъветвала и други българи да участват?
Славена Захариева: Да, бих. Както казах в началото, срещата с хората от самата IEMED, както и с останалите финалисти, е също толкова ценна, колкото поканата да отидеш в Барселона. Това е една среща на култури, която може за няколко дни да те обогати с няколко години.
Самото събитие се провежда за няколко дни и се състои от церемония по награждаването, семинар, на който се обсъждат разказите, и кратко пътуване извън Барселона. В случая беше до Тарагона, град с доста интересна история още от римско време. Но, както казах, туристическата част не е най-важното, нито основното, с което човек си тръгва от това събитие.
Мислила ли си в някакъв бъдещ момент за издаването на книга, като например сборник с разкази?
Славена Захариева: Изкушавам се, да. Засега пиша основно в блога си, както и в няколко други собствени проекта. И от време на време за някой конкурс. Имам и доста неща, които не съм публикувала по една или друга причина. Така че… кой знае, някой ден може би. 🙂
Тази статия ви хареса? Присъединете се към Truestory.bg и във Facebook, където ще ви срещнем с още вдъхновяващи личности.
