Събитията от последните няколко месеца ни накараха да се замислим в какви времена живеем, докато светът взе все повече и повече да ни заприличва на антиутопия от калибъра на “1984” на Оруел. Заплахата от ядрена война заглъхна преди години. Но в “След последната война” от унгарския автор Бенедек Тот тя е мрачната и крещяща реалност. Това е втората книга на автора, но първата, която излиза на българския книжен пазар, благодарение на издателство Ерго.
Бенедек Тот рисува една мрачна постапокалиптична картина. От небето е изчезнала всякаква светлина. В далечината ехти пукотът на оръжия. Мутанти и облъчени от радиацията същества населяват земята. Главният герой – момче на 13-14 години, чието име така и не научаваме, живее в постоянен страх от бомбардировки в подземен бункер наред със своите другари. Възмъжава рано, след като губи своите родителите, а братчето му изчезва безследно. При неуспешен въздушен десант, американски войник е тежко ранен. Момчето го спасява и се грижи за него в продължение на дни. След като войникът се възстановява напълно, те решават заедно да тръгнат по следите на изчезналия му брат и го намират. Но това, което намират, не прилича на човешко същество. Зад неговите очи животът е загубил пламъка си. Ще успее ли момчето да му помогне да го върне? Ще успее ли да спаси себе си и да запази любовта, която го е тласкала да върви напред, въпреки всичко? Отговорите ще намерите в страниците на “След последната война”.
Бенедек Тот е безкомпромисен. В тази история няма място за морал. Нито пък за нравственост. Кошмарът е всеобхватен. От небето се сипе пепел и слънчевите лъчи едва проникват през тежките облаци на ежедневния ужас. Но със стегната и динамична проза, Бенедек Тот прониква отвъд ужаса на войната и ни кара да си зададем въпроса – така ли може да изглежда светът ни в бъдеще?
“След последната война” е футуристична антиутопия, която си заслужава да се нареди до книги като “Пътят” на Кормак Маккарти или “Прекрасният нов свят” на Хъксли. Изключително въздействаща, динамична и мрачнa, това е книга, която разкрива грозното лице на войната, в което няма нищо човешко. Ако сте фенове на антиутопиите, “След последната война” няма да ви разочарова.
