Иде ли време разделно – когато пътят на престъпленията няма да бъде постлан с добри политически намерения?
Всички се надяват. За едни това време да дойде час по-скоро, а за други – всичко да си продължи по старому. Цяло чудо е, че при сегашното ниво на правораздаване у нас все още няма активно действащи комити, партизани или други въоръжени формирования.
А реалността в България е такава, каквато ние самите сме позволили да бъде:
С нашата пасивност, нехайство и леност.
С липсата на доверие в собствените ни възможности.
С нежеланието ни да излезем извън зоната си на комфорт.
С пословичното ни чувство на завист.
С инстинктивното ни желание да заобикаляме правилата.
От незапомнени времена по нашите географски ширини корупцията е издигната в еквивалент на личностно развитие, а парите в крайна сметка са определяли как да бъде приложен закона.
Днес по улици и площади хиляди хора изразяват активно желание за промяна. По всяка вероятност десетки хиляди други ги подкрепят пасивно от домовете си.
Очевидно е, че промяна трябва да има, но къде и каква?
Промяна в личностния или партиен характер на управлението сега само отлага, но не решава основния проблем – този за бъдещото трайно и справедливо разпределение на материалните блага.
Как може да бъде решен този проблем?
Пред подобна дилема са били поставени и нашите предци преди близо 200 години, когато Високата порта е била принудена от Великите сили да даде, макар и фиктивно, право на поробените народи на относителна религиозна и административна самостоятелност.
Накратко – трябва да тръгнем отнякъде и най-логично това „някъде” да е местността Оборище, откъдето през 1876 г. е дошло решението за освобождение на България чрез въстание.
Знаете ли къде се намира тази местност?
А знаете ли как изглежда тя днес?
Безлюдно, изоставено, разрушено, с отровена река, паднали дървета, свлекли се камъни, изтрити надписи – място, навяващо тъга, вместо национална гордост. Така ли пазим завещаното от предците си и уважаваме саможертвата им? Саможертва, заради която днес имаме едно от най-висшите човешки блага – свободата.
Снимка: TrueStory.bg
О, българино! Покажи, че живееш и ти, покажи, че цениш скъпата си свобода!
Снимка: TrueStory.bg
Нека си върнем гордостта, че сме българи, като отдадем една малка част от времето си във възстановяване на тази историческа местност.
Да го направим за нас сега.
Снимка: TrueStory.bg
Да го направим и за всички наши потомци, независимо къде ще бъдат по света, които обаче един ден ще имат неудържимото вътрешно желание да видят откъде е започнало всичко, което днес и завинаги ще наричаме България.
