Ако все още не сте фен на приказните Чаени истории на Станимира Петрова, бързичко поправете този пропуск. Сега е и перфектният момент да се снабдите с календар за 2020 г. и да си осигурите една вълшебна година, в която компания ще ви правят червенокоса красавица и всевъзможни чудати същества.
А коя е Станимира Петрова и какво вдъхновение се крие зад ароматните ѝ чаени истории, разберете от „вкусния“ ни разговор с мирис на апетитни манджички и усещане за уютна кухня…
Здравей! Представи ни се накратко – кой ни разказва топлите чаени истории?
Станимира: Здравейте, казвам се Станимира Петрова. По образование съм философ, но рисувам откакто се помня. Последните десет години превърнах това в професия. За щастие философията продължава да си вре носа навсякъде и присъства в илюстрациите много често.
Откъде идва любовта ти към рисуването? И откъде черпиш вдъхновението си?
Станимира: От една страна рисуването е начин на изразяване, начин да покажеш на света какво мислиш и чувстваш, също начин да отразиш света. От друга страна, показвайки своя свят на другия, рисуването е и начин на общуване. Езикът на картините е много универсален. Разбират го и децата, и възрастните. Рисунката действа директно на хора с различен опит, социален статус, образование, култура. Разбира се, те са свободни да интерпретират това, което виждат спрямо своя свят, но вратата за общуване е отворена. Това са нещата, заради които обичам рисуването.
Иначе вдъхновението може да дойде от всичко, което ме е развълнувало. От срещата с някой, до ежедневните дейности, които често са много скучни, даже от най-досадните. Вдъхновението е онзи специален поглед, с който преоткриваш нещо старо, то е свързано с чувствителността ни към света. И запазването на тази чувствителност е най-важното за един торец. Защото с времето човек се поизморява да чувства, идва му в повече и страданието, пък и радостта. Започва да си казва „Какво пък толкова!“. Ето листата са пожълтели и са много красиви, навалял е сняг или черешите са цъфнали – какво пък толкова. Става равно. Това е умората на душата.
Затова толкова обичам да рисувам ежедневни сцени, да напомня на себе си, а и на другите, че всички дни са специални, уникални и удивителни.
Как и кога се роди идеята за „Чаени истории”?
Станимира: Идеята се роди почти на шега в един офис преди около десетина години. Първо се появиха картичките.
Помниш ли първата история, разказана от червенокосата чаровница?
Станимира: Имате предвид съвсем първия път, когато се появи? Това беше за кoнкурс, който една приятелка направи. Нарисувах червенокосо момиченце, което забърква любовна магия. Наградата беше желирани бонбони. Всичко беше на шега, разбира се, но се оказа, че червенокосата вещица е съвсем истинска. Явно човек трябва да е внимателен с нещата, които прави на шега.
Коя е тя всъщност?
Станимира: Тя е едно момиче, което открива своите магически способности. В известен смисъл открива себе си. Светът ѝ е вълшебен и изпълнен с много чудеса. Обича да готви, да се забавлява и да помага.
Чаените календари са прекрасни (и на моята стена си гледам един от тях)! Как подбираш историите за всеки месец – вдъхновени от истински случки ли са те?
Станимира: Много се радвам, че ви харесва. Последните няколко години всеки каледнар си има тема. Тази година е за градината, миналата година беше в „страната на чудесата“. Вдъхновени са от ежедневните дейности и са… поръсени с малко фантазия. 🙂
Очакваме с нетърпние календара за 2020 и новия сюжет!
Станимира: Вече е готов и очаквам до няколко дни да излезе от печат. Ще бъде за нещо вкусно.
Планираш ли червенокоска да изскочи от стената и да се отправи на друг вид книжно приключение?
Станимира: Ооо, да това е много стара идея. Но ми трябва още време, за да я реализирам.
Още интересни разговори ще намерите в нашите „Интервюта“!
