Автор: Rocket_Rackoon
Още преди излизането си „Стар трек: Отвъд“ (Star Trek: Beyond) беше изправен пред множество проблеми. Режисьорът на първите два филма от новата поредица Джей Джей Ейбрамс се оттегли от този филм и реши да заснеме Episode VII: The Force Awakens от сагата „Междузвездни войни“. Сценаристите на първите две части Роберто Орси и Алекс Кърцман също бяха сменени. След като Орси се размина с възможността да режисира настоящия филм, проектът беше поет от Джъстин Лин, който до момента беше известен основно с работата си в поредицата „Бързи и яростни“ (Fast and Furious).
Сценарият също премина през промяна. Вариантът, предложен от Орси, беше отхвърлен, а впоследствие историята беше поверена на английския актьор и сценарист Саймън Пег и Дъг Джънг, известен основно със сериала „Мръсно синьо“ (Dark Blue).
Проблемите не се изчерпаха с това. Една от звездите в поредицата – Антон Йелчин (в ролята на Чехов), загина трагично малко преди премиерата на филма, а легендата Ленърд Нимой, който играеше оригиналния Спок, почина в началото на миналата година.
Заслужава ли си „Стар трек: Отвъд“? Краткият отговор е „да“. Филмът със сигурност е стъпка в правилната посока след проблемния „Стар трек: Пропадане в мрака“ (Star Trek: Into Darkness), който така и не беше „припознат“ от дългогодишните фенове на сагата.
Историята в третия филм от новата поредица започва приблизително в средата на 5-годишното пътешествие на кораба „Ентърпрайз“, което цели откриването на нови светове и видове. Екипажът чувства ефектите от дългото пътуване, а след неуспешна мисия капитан Джеймс Т. Кърк (в ролята отново Крис Пайн) се чуди дали има смисъл да продължава, след като вероятно никога няма да успее да излезе от бащината си сянка. Всички тези проблеми отиват на заден план, когато корабът получава сигнал за помощ в мъглявина, все още непозната на Федерацията. Там се крие противник – страховитият Краал (в ролята Идрис Елба), който ще подложи екипажа на върховен тест.
Да започнем с лошите страни, тъй като те са по-малко. Режисьорската работа на Лин в определени моменти е под всякаква критика. Става въпрос за някои бойни сцени, които са заснети при почти никакво осветление. Зрителят се чуди какво точно се случва и трудът по хореографията и сценария някак остават недооценени. Освен това филмът се чувства някак „по-малък“ в сравнение с тези от 2009 и 2013 г., тъй като е заснет предимно от средно разстояние и без особено много общи планове, които да показват визуални красоти. Били те достигнати с практически или със специални ефекти.
Сега за силното във филма. Първо и най-важно: актьорският състав – в него няма слабо звено. От капитан Кърк през Спок (в ролята отново Закари Куинто) и доктор „Боунс“ МакКой (в ролята отново Карл Ърбан), до Монтгомъри „Скоти“ Скот (Саймън Пег) и т.н. -всички те блестят и химията между тях просто е видна. Всеки един член на екипажа вече не просто играе, а живее като съответния персонаж.
Специално внимание заслужава австралийският актьор Карл Ърбан, чието изпълнение продължава да служи за „лепило“ на останалите актьори. Всяка сцена, в която доктор МакКой е на екран, е злато. Новите попълнения – София Бутела (в ролята на мистериозната Джейла) и Идрис Елба се вписват без проблеми. Елба за около минута и половина-две екранно време, в които играе без тежък грим и протези, е невероятен. През останалото време върши доста добра работа с гласа си.
Няколко думи за злодея – той е определено стъпка напред в сравнение с Бенедикт Къмбърбач и неговата версия на Кан. През по-голямата част от филма Краал изглежда като обикновен злодей, който просто е зъл заради идеята, докато не получаваме по-добро и смислено обяснение в края на филма. Да, за някои вероятно Краал е поредният злодей, който просто е „отражение на главния герой“. Въпреки това той си върши достатъчно добре работата, помагайки на Спок и Кърк да осъзнаят своята цел и да преодолеят моментните си проблеми в името на своето приятелство.
Не мога да спестя похвалите си за сценария. Саймън Пег видимо обича материала, с който работи. В резултат двамата с колегата му определено са се справили доста по-добре от дуета Орси-Кърцман в оформянето на стройна история, която следва някаква логична последователност. Тонът на филма е напълно подходящ. Майтапите и остроумните реплики между героите се получават. В резултат двата часа екранно време минават доста бързо.
За отбелязване е и липсата на глупости, подобни на онези от края на трето действие от „Стар трек: Пропадане в мрака“, които в много отношения оставят лош вкус в устата и чувствто за неудовлетворение. Никой не побеждава смъртта, няма евтини и лесни измъквания…
Едно от нещата, в които филмът се справя най-добре, е да покаже своето уважение към оригиналния екипаж. Присъствието на Ленърд Нимой е осезателно, а Закари Куинто, без да бъде излишно мелодраматичен, показва колко много е значел за него легендарният актьор. Филмът успява с няколко приятни „жеста“ да чества и 50-годишнината на поредицата. Единственият минус е, че не виждаме оригиналният капитан Кърк (Уилям Шатнър), но да се надяваме, че и този пропуск ще бъде поправен с времето.
В заключение – за добро или лошо, филмът повтаря и повдига някои от въпросите, които бяха налице в „Пропадане в мрака“. Този път обаче крайният резултат е далеч по-добър. Пренебрегнете лошата рекламна кампания и слабите трейлъри и отидете да гледате „Стар трек: Отвъд“. Особено ако сте фенове на поредицата – тази или оригиналната.
Трейлър на „Стар трек: Отвъд“:
А, да – сцената с песента Sabotage на легендарното рап трио Beastie Boys от трейлъра? Не сте видели нищо, със сигурност. Филмът предлага една от най-забавните и интересно-абсурдни екшън сцени в последно време. Да не забравяме и другото „ретро“ парче, което е използвано във филма – Fight the Power на още едни рап легенди – Public Enemy. А кой каза, че вече никой не знае как да използва музиката по предназначение във филмите?
Тази статия ви хареса? Заповядайте и в страницата на Truestory.bg във Facebook. Там си говорим за филми, музика, книги, разказваме си истории за света и живота!