Обичате средновековни романи, харесвате заплетени истории, искате интересни герои? Е, с новоизлезлия роман на Пол Дохърти може да имате всичко това. „Кървава светлина“ е петата книга от поредицата „Скръбните мистерии на брат Ателстан“, издавана от изд. Еднорог*. Романът на продуктивния британски писател, създал впечатляващо творчество в историческия жанр, не изневерява на очакванията и дава добре написано повествование за сложни интриги и интересни загадки в суровата действителност на Средновековието.
Отдавна не бях чела исторически роман или такъв на Пол Дохърти. Определено мога да кажа, че беше разнообразие на фона на технологично напредналия ни живот. В „Кървава светлина“ се връщаме в Лондон шест века назад, когато монахът брат Ателстан и коронерът сър Джон Кранстън трябва да разплетат загадката около смъртта на недолюбван капитан на кораб, наречен “Светата светлина Божия”, и неговия също толкова недолюбван благодетел, както и изчезването на трима моряци от същия този кораб. За тези, които се чудят, коронер е длъжностно лице, което е натоварено от краля да разследва смърт и произшествия при необичайни обстоятелства, а самата длъжност е създадена в Англия през далечния XII век. Брат Ателстан е писар на сър Джон, което не пречи двамата да се впускат в разследванията като средновековния вариант на добре известното дуо (Шерлок Холмс и д-р Джон Уотсън) на Артър Конан Дойл.
„Можеха да минат за монаси от някой манастир в града с невидялата си слънце кожа и непринудените си усмивки, но очите им бяха сурови и наблюдателни. Свещеникът потръпна.“
Това, което особено ми допада в романите на Дохърти, е уместното и пълнокръвно представяне на средновековната картина на Англия през XIV век. Интересни са както историческите събития, така и доброто описание на бедността, болестите, трудния живот и лесната смърт, характерни за това време. На този фон брат Ателстан и сър Джон Кранстън, които, както казах, добре се допълват, имат нелеката задача да разкриват престъпления – най-вече, разчитайки на логиката и доброто познаване на човешките слабости, характер и хорските взаимоотношения. „Ателстан потръпна от омразата, която струеше от гласа й. После ѝпомогна да издърпа кожена торба с петна от морска вода иззад един сандък.“
Никой не може да каже, че Пол Дохърти, който е написал повече от 100 романа, не е майстор на този тип произведения. Писателят, защитил докторат за епохата на английския крал Едуард II, дори включва в повествованието на „Кървава светлина“ идеята за държавна измяна срещу короната и средновековния вариант на тайните агенти.
Мистерията в „Кървава светлина“ се открива постепенно с действието, а загадките се наслагват една в друга, за да обогатят криминалния сюжет. В книгата разкриването на истинския извършител е интересно и може да ви изненада, или поне мен ме хвана неподготвена, което определено мотивира прочитането на произведението.
*Изд. Еднорог е партньор на Truestory.bg.
Заповядайте и в страницата на TrueStory.bg във Facebook, където ще откриете още ревюта на класически произведения и съвременна литература.