Владимир Георгиевич Гайдаров е роден на 25 юли 1893 г. в Полтава, който днес се намира в Украйна, но в края на XIX век е част от царска Русия. Гайдаров започва филмовата си кариера в Русия преди началото на Октомврийската революция, като впоследствие става звезда на немското и френското нямо кино от първата половина на миналия век.
Неговата снимка стана част от предизвикателството на TrueStory.bg „Да се вкараме във филма“.
От малък Владимир се учи да свири на цигулка, като в училище се увлича по литературата и философията. През 1912 г. вече академично започва да изучава философия в Московския университет. Докато е все още студент, става част от Московския художествен театър „А. П. Чехов“. През 1915 г. Владимир Гайдаров дебютира в киното, макар и с роля на статист във филма „Мара Крамская“ – младият тогава актьор е в състава на циганското хоро.
След това Гайдаров започва регулярно да се появява в ленти на руското нямо кино, включително и в главни роли, често под режисурата на Яков Протазанов. През 1917 г. участва във филм на режисьора Чеслав Сабинский „Нейната жертва“ („Ее жертва“) редом с бъдещата си съпруга Олга Гзовская. В края на 1920 г. като част от трупа, в която е и Олга, Гайдаров емигрира към прибалтийските страни, а през 1921 г. в Германия, привлякъл интереса на германските киностудиа.
В следващите години Владимир Гайдаров работи в различни европейски страни, постигайки значителен успех и получавайки добри роли. До 1930 г. актьорът се снима в редица ленти в Германия, където има повече от 20 филма. Едни от най-известните му роли включват въплъщаването в Йоханес Рот в „Горящата почва“ (Der brennende Acker) от 1922 г., Парис в епоса от две части „Елена“, разказващ за Троя, от 1923/24 и Александър I в „Кралицата на Прусия“ от 1931 г. С бледото си лице той играе Луи XIV в „Човекът с желязната маска“ (Der Mann mit der eisernen Maske) от 1923 г. Чрез своето собствено продуцентско дружество Гайдаров режисира през 1930 г. немско-естонския филм „Вълните на страстта“ (Wellen der Leidenschaft).
Във Франция роденият в царска Русия актьор играе в „Романсът на беден млад мъж“ ( Le roman d’un jeune homme pauvre) заедно с актрисата Мали Делшафт от 1926 г. и „Мадоната на спалните вагони“ (La Madone des sleepings) от 1927 г.
С навлизането на озвученото кино в Европа възможностите на Владимир Гайдаров на международната филмова сцена се стесняват. През 1932 г. той и Олга се връщат в Русия, а през 1934 г. се установяват в Ленинград (днешен Санкт Петербург). На фона на Сталиновия режим от 30-те години на XX век двамата актьори дълго време не намират работа, като единствено четат лекции. Чак през 1938 г. Владимир Гайдаров е зачислен в трупата на Драматичния театър „А. С. Пушкин“.
През 40-те години на минали век Гайдаров отново започва активно да се снима във филми, като за ролята му на генерал Паулюс в „Сталинградската битка“ („Сталинградская битва“) става лауреат на премия на името на Сталин. Филмът разказва за сраженията при Сталинград (днешен Волгоград) от Втората световна война между съветските и немските войски.
Интересно е, че Владимир Гайдаров се снима в руско-българския филм „Героите на Шипка“, разказващ за боевете при Шипка от Руско-турската война преди Освобождението. Гайдаров е в ролята на лорд Робърт Солзбъри.
Дългогодишният актьор умира на 83 години на 17 декември 1976 г. в Ленинград. Гайдаров е можел да живее и по-дълго, ако не е започнат основен ремонт на жилището му, пише Евгений Биневич в списание „Нева“ от 2004 г. За него е било необходимо да остане в центъра на града и в достатъчно голям апартамент, в който да се поместят многобройните му архиви. Преговорите с ръководството на жилището обаче са дълги и мъчителни. През това време Владимир Гайдаров влиза в болница, където умира два месеца по-късно и така и не стъпва в новото си жилище.
Участвайте в предизвикателството ни „Да се вкараме във филма“. Повече информация за него ще откриете тук.
За още интересни истории, посетете и страницата на TrueStory.bg във Facebook!