Следващият разговор ще ви напълни душата – както направи с моята. Защото освен че приготвя невероятни сладкиши, Мария е и много сладкодумна, а да общуваш с нея е истинска наслада. Да преследваш мечтите си, да не се отказваш от тях, а по пътя на сбъдването им да си имал честта да споделяш живота си с най-сладкото куче на света – ето за това си говорим с нея в следващите редове. Бързаме да ви запознаем с Мария и да прекрачим заедно ароматния праг на Сладколюбница Mariya’s.
Здравей, разкажи ни накратко за себе си.
Мария: Аз съм Мария, сладколюбител, тортоправач, нещотърсач, насладонамирач. Обичам да ми е пъстричко, обичам животните, природата, изкуството, хубавата музика и книги, обичам да пътешествам, дългите планински преходи, палатките, морето, обичам да събирам билки и да ходя за гъби, да ходя боса, да лежа в хамак и да пия кафето си от канче, обичам зеления цвят и червено на бели точки, обичам да пия вино и да си запаля свещи след дълъг ден, обичам да карам колело и да се загубвам на непознати места.
Как се зароди любовта ти към сладкишите и кога реши да стартираш Сладколюбница Mariyas?
Мария: По образование съм финансист, с дълъг опит в сферата на Финансите и Човешките ресурси. Не съм професионален сладкар, нямам дипломи, завършени сладкарски курсове (добре де, имам едни, има-няма, 3 месеца работа в една сладкарница, от където си взех едно страхотно приятелство), продължавам да се уча с проба грешка, изгорял блат, разтечен крем, с две думи – катастрофи в кухнята не ми липсват, но пък е много приятно и забавно. Как стигнах от цифрите и сивия делови корпоративен свят до пъстротата и уханието на едно друго по-сладко измерение? Ами, с малко смелост, един провален опит, много желание и огромната подкрепа на моите приятели и семейство, някои от тях не само имат пръст в тази работа, ами са бръкнали до лакти в купата с шоколада, даже си ме даряват услужливо от време на време с по няколко ритника.
Сладкишите са нещото, което ми доставя удовоствие, което правя с много старание, от сърце и душа. От години си мечтая да си създам малко, но уютно местенце, което да изпълня с вкусни аромати и хубава музика, където да си творя на воля и да е в унисон с моите ценности и виждания, да дарявам радост, удоволствие и усмивки на хората.
Трите най-важни съставки за успешно тортоправене:
Мария: Любов+желание+добро настроение
Разходи ни по менюто на Сладколюбницата – какви сладости се крият в него и кои са най-предпочитаните от тях?
Мария: Целта ми е да правя не префектни на външен вид сладкиши, а сочни торти и десерти, с вкуса и уханието на домашно приготвените вкусотии у дома. Работя с качествени суровини, без изкуствени оцветители, подобрители, консерванти, готови смеси, прахчета и блатове. Блатовете си пека аз, използвам истински яйца, брашно от спелта и оризово, шарлан, кафява нерафинирана захар, ядки, мед, тахан и плодове. Украсите, които правя, са семпли и натурални, основно от пресни и сушени плодове, цветя и билки. Освен печени, правя също така и сурови торти, без захар, млечни, глутен. В каталога имам също бонбони, мъфини и сладкиши от старите тефтери.
От суровите торти най-предпочитани (любими и на самата мен) са „Авокадо и Лимета“ и „Фъстъчка“. Бонбоните със син.сирене и шоколад са ми перфектни с чаша вино, а „Мока“ с домашен еклеров крем и кафе ми е за всяко настроение. “Малинова долина“ е може би най-популярната сред печените торти. В крайна сметка обаче всичко е въпрос на вкус и предпочитания.
Идеята за живот с по-малко отпадък е водеща в работата и живота ти. Откога е така и какви съвети би дала на хората, които също започват да опознават този начин на живот?
Мария: Обичам природата, тя е толкова красива и наш естествен дом, но за жалост в своето консуматорство сме забравили за нея и й нанасяме толкова много щети. Осъзнавайки негативния отпечатък, който оставяме, се замислих, че промяната започва първо от нас самите, от нашето осъзнаване и от нашите действия. През годините започнах с малки стъпчици да променям ежедневните си навиците, започнах да събирам отпадъка си разделно, замених найлоновите торби с платнени и казвам без неудобство „не, не желая найлонова торба“ дори, когато срещам неразбиране в очите на хората. Започнах да си нося кутии за многократна употреба, не си купувам бутилирана вода, а си нося многократна бутилка и многократна чаша за кафе. Когато е възможно, ограничавам покупката на стоки с опаковка или поне гледам да избирам такива, които се рециклират, например винаги си купувам бира със стъкло, което се рециклира неограничен брой пъти. Преизползвам опаковките – кенчетата от кокосово мляко стават за саксийки, кофичките от кисело мляко са подходящи за разсад, от старите тениски могат да се изплетат чудесни аксероари. Или основната идея може да се синтезира по следния начин:
Не рециклирай повече, рециклирай по-малко! Рециклирай това, което не можеш да откажеш, намалиш и преизползваш!
Бих посъветвала хората да започнат с малки стъпки и ще видят, че изобщо не е трудно, всичко е въпрос на навик. Бих искала да насърча повече хора да намалят отпадъка в ежедневието си като им предложа алтернатива. Всеки е добре дошъл да си донесе в сладкарничката свои кутия и чаша, за което ще бъде насърчен с отстъпка в сметката. Ако е забравил да си донесе кутия – предлагам многократни депозитни кутии, а кафето за изпът се предлага само в ядливи чашки.
Имам идея сладколюбницата да бъде също така RefillStation или място, където водата не се продава, а е безплатна. Ще ти напълня бутилката с филтрирана вода само на цената на една усмивка.
Предлагам проста алтернатива на закупуването на бутилирана вода и моята цел е да спомогна за намалянето на броя на пластмасовите бутилки за еднократна употреба, използвани ненужно в целия свят. Бих искала да съдействам за една осъзната промяна в поведението и навиците в посока от отказ от закупуването на пластмасови бутилки към пълнене на собствени бутилки за многкратна употреба.
По този начин желая да дам възможност на повече хора да водят съзнателен начин на живот и да се замислят и действат в посока намаляване на пластмасовите отпадъци.
Ако човек споделя тази идея, може да стане нейн посланник като:
· винаги си носиш бутилка за многократна употреба със себе си;
· потърсиш местата, където можеш да напълниш бутилката си като използваш приложението на Zero Waste Sofia или да попиташ в близките ресторанти, кафенета и барове;
· разпространиш мълвата. Вдъхновиш другите да пълнят. Разкажеш на приятелите си и им кажеш за най-близките станции за зареждане на вода (refill stations).
„26-ти всеки месец торта за дарение” е кампания, с която помагаш на животни в нужда. Кога и как я започна? Успява ли идеята да събере последователи?
Мария: На 26.03 моето усмихнато момиче напусна своя земен път. Имахме 10 повече от прекрасни и вълшебни години заедно, за които мога много да разказвам! В чест на това истинско и чисто приятелство, което продължава да живее и тъй като все по-често се сблъсквам с много четириноги приятелчета, които имат нужда от помощ (често поради човешката жестокост и нехайство), реших всеки месец на 26-ти да обявявам по една торта, средствата от чиято продажба ще бъдат дарявани на избрана организация, помагаща на животни в нужда. Радвам се и съм благодарна, че много хора проявават интерес към месечната кауза и се включват, благодаря и на сестра ми, която всеки месец също дарява за каузата, а рядко успява да се добере до някой сладкиш!
А сега, нека поговорим повече за Скарлет – усмихнатото дете на планината ♥
Мария: Скарлет е най-прекрасното куче на света, дойде като на шега на 01.04 в живота ми и споделяхме 10 прекрасни, изпълнени с пътешествия години по планини, палатки и морета. Както често казвам, тя е пътешествала повече от повечето ми приятели. Беше колкото красива, толкова и лудичка, където и да отидехме, винаги имахме по някоя запомняща се случка. Най-много „обичаше“ котки, пощуряваше и постоянно ги гонеше, враг номер 1. По ирония на събдата, след като почина, под гумите на колата ми влезе малко котенце, което осиновихме, чудя се дали ми се сърди за това (да, тя се сърдеше като човек). С нея минавахме през много щастливи и много тежки моменти и останахме заедно до края, изключително трудна раздяла. Много ми липсва, всеки път ме усмихва мисълта за нея и съм благодарна, че избра мен за земния си кучешки път.
Кажи ни нещо сладко за довиждане.
Мария: Мечтайте и сбъдвайте, правете това, което обичате и отделяйте време за любимите хора и това, което ви зарежда. Животът е твърде кратък, за да го оставим да мине покрай нас!
Още интересни разговори ще намерите във Facebook страницата на TrueStory.bg!
