Клише или не, най-хубави са онези малки неща, които ни правят щастливи. Като отлаганата молба за напускане, отпразнувана с бири пред Народния и принцеси на Славейков. Александър Шпатов е човекът, който отгатва именно тези сладки радости в живота и ги пресъздава завидно точно в разказите си. #НаЖивоОтСофия е книга на Шпатов, събрала пъстри столични истории, за да ни напомни, че градът ни е място, в което е по-добре да живеем пълноценно – не просто вяло да съществуваме. Какво означава това ли? Александър ни дава отговора: Да си видял Витоша от „Витошка“, да си се шлял по „Шишман“, да си си купил кокиче от бабите на „Графа“, да си чул камбаната на Седмочисленици точно в 17:00, когато гълъбите се вдигат на облаци. Да си имал дом (не апартамент), да си имал също и приятели (не познати). Да си се влюбвал тук (само това да е, пак е достатъчно).
Е, направил ли си го?
Кратко и ясно – кой е Александър Шпатов?
Александър: Литературен спам, така се чувствам напоследък.
Откога пишеш?
Александър: През декември ще станат 10 години от излизането на първия ми сборник (цена: 4.50 лв, корица с пет различни шрифта, 20 разказа с поне сто печатни, пунктуационни и смислови грешки, но за сметка на това – изрядни бележки под линия 🙂 ). Така се случи, че успях да го издам, още когато бях на двайсет. От една страна, това супер много ме окуражи за следващите книги, но от друга – сега, когато си преглеждам първите неща, виждам, че е трябвало да почета още доста, преди да тръгна да заковавам историите си на хартия. Не става само с Тери Пратчет. Впрочем, все повече ми се върти идеята да се опитам да редактирам и допълня старите си разкази. Мисля, че от разстоянието на последните години ще се получи интересно. Литературата е такава медия, че го позволява.
Кое те вдъхнови да „отразиш” #НаЖивоОтСофия?
Александър: София е моят град, човек пише най-лесно за нещо, което му е близко. Роден съм тук, учил съм тук, работя тук… Един от най-готините коментари покрай книгата беше от една приятелка, която каза, че докато я е чела, наистина си е представяла как стоим някъде на пейка в центъра и й разказвам историите (нищо, че за повечето от тях е ясно, че няма как да са ми се случили).
Снимка: Александър Шпатов – Личен архов
Разкажи ни за процеса на създаването ѝ. Колко време ти отне, къде отиде, какво видя, какво преживя, какво си спомни?
Александър: Писането изисква упоритост. Да ти хрумне една идея, да я изчакаш да узрее, да седнеш и да я напишеш, да мине достатъчно време, за да можеш след това да я редактираш, да я споделиш и да си вземеш бележка от коментарите… И така около 20 пъти. Така е било и с предишните ми книги, разбира се. В случая обаче по-особеното беше, че редактирах едновременно както ръкописа на български, така и превода на английски, който течеше паралелно. Ако на места преводачката се затрудняваше – просто пренаписвах и българската версия.
Трудно ли е да виждаме и обичаме града си?
Александър: Сякаш естественият ни рефлекс е точно обратният, по-лесно ни е да се оплакваме. Много ми се иска да вярвам, че след като изживееш София през историите, които съм разказал, ще можеш да виждаш и хубавите й страни.
София е най-подходящото място за…
Александър: Mен. Много рядко се изкушавам да си представям, че живея за постоянно някъде другаде.
И най-неподходящото за…
Александър: Хора, които лесно се отказват. Много ме дразни онзи виц, че изборът бил само между Терминал 1 и Терминал 2.
Снимка: Александър Шпатов – Личен архив
Как се почувства, след като написа последната страница?
Александър: Облекчен, не знам как по-точно да го обясня. Бях в Созопол и приключих последния разказ, който си бях намислил някъде около пет сутринта. Веднага почнах да пиша още един, написах първата страница и заспах. Когато се събудих, реших, че сборникът е готов и няма смисъл да дописвам каквото и да било. Излязох от апартамента, купих си бира, обадих се да кажа, че съм си свършил работата и отидох да скачам от скалите. Наистина беше освобождаващо.
А как би искал да се чувстваме ние, след като я прочетем?
Александър: Малко по-смислено, как иначе. 🙂
Водеща снимка: Славея Йорданова, sofialive.bg
За да се запознете с още любопитни и вдъхновяващи личности, заповядайте и в страницата на Truestory.bg във Facebook!
