Жена на 24 години е починала след тежка катастрофа на магистрала Тракия. По предварителна информация лек автомобил марка „Ауди“ се ударил в мантинелата в следствие на загуба на контрол от водача. От полицията потвърждават, че жената не е употребила алкохол, но по време на сблъсъка е говорила по телефона…
Делян затвори вестника. Вече знаеше статията наизуст. Погледна разсеяно през прозореца и си помисли, че в почивния си ден трябва да свърши някаква къщна работа. Огледа се и отегчено се намръщи. Подът беше потънал в прах, пердето пак се беше откачило и от седмици отлагаше да го закачи обратно. Една от вратите на гардероба беше със счупена панта, но поне беше поправил ключа за лампата и беше обрал паяжините от кухнята. Никак не обичаше да се изявява като домакиня, но иначе рискуваше съвсем да потъне в мизерия. Когато дъщеря му беше малка, вършеха тези неща заедно. Някак си успяваха да превърнат миенето на чинии в игра кой ще остане по-сух, а сгъването на дрехи в състезание с награда: загубилият трябваше да прави от любимите сандвичи на победителя. Ели растеше без майка. Жената на Делян беше починала при раждането ѝ, но той се справяше с бащинството повече от добре – учеше Ели да пише и смята, водеше я на риболов, показваше ѝ как се работи с отвертка и ѝ обясняваше от каква изключителна важност е да не бърка с вилица в контакта. Дъщеря му беше весело дете, имаше спокойно детство и двамата си бяха напълно самодостатъчни. После влезе в пубертета. Усмивката ѝ се скри, започна да се бори с демоните на тийнейджърството, а Делян уплашено отстъпи крачка назад. Не искаше детето да намрази единствения си родител. Остави я сама да взима решения, сама да си носи последствията и само от време на време ѝ припомяше, че ще бъде до нея винаги когато има нужда.
Чу зад гърба си мяукане. Котката отново искаше да яде. Стана и мързеливо се запъти към купичката ѝ, за да я нахрани. Спомни си как животинката се появи в дома му. Ели вече беше станала на шестнайсет – красива и нежна. Също като майка си. Една вечер тя се прибра разплакана и от джоба на якето си извади малко, сиво коте.
– Моля те да го задържим! Ако остане на улицата, ще умре.
Той се усмихна и ѝ отговори, че още сутринта ще го заведат при ветеринаря. Беше анорексично слабо, очите му бяха възпалени и целите в гурели, а задните крачета ги влачеше, сякаш не бяха част от тялото му. А ето го сега – едно здраво, четири килограмово коте, което от време на време тича към входната врата, щом чуе асансьора, но малко след това с бавна походка се връща и се скрива зад пердето. Обичаше да се спотайва там, когато не искаше никой да го занимава. Ценеше личното си време и пространство.
Делян беше привързан към малкия пухкавел и му беше тежко, когато Ели се изнесе на квартира и го взе със себе си. Знаеше, че детето в един момент ще напусне семейното огнище, но изобщо не му беше минавало през ума, че ще вземе и котето. Същата нощ си поплака. Домът му никога не беше изглеждал по-празен. Вдигна телефона и ѝ се обади.
– И ти ми липсваш, тате! Ела ми на гости утре, ще направя нещо вкусно за вечеря.
Беше много горд с порасналото си момиче. На двадесет години вече успяваше в живота – учеше, работеше, обикаляше по света и му носеше магнитче от всяко място, на което е била. Къде бяха сега тези магнитчета? Беше ги махнал още същата вечер, когато се прибра от гостуването при нея. Бяха се скарали жестоко.
– Как това, че съм гей, променя мен като човек и теб като баща? Защо да повлиява на отношенията ни? Аз съм си същата, тате…
Не искаше да я слуша. Затръшна вратата зад гърба си. Какъв срам! Детето му да бъде един от тях. От тези гнусни, шарени, парадиращи със себе си объркани хора. Тези болни хора! Лишени от морал и ценности. Пропагандатори на изродщината. Вървящи срещу природата. Ами внуци? Докато Ели си мислеше, че е такава, никога нямаше да го дари с внуци.
Ето я пак болката в главата. Разтърка си слепоочието и посегна към аптечката. Смяташе, че докторите не са му поставили адекватна диагноза. Било от стрес, казваха. Сдъвка сърдито две хапчета и се върна към онзи момент. Не беше чувал Ели повече от година. Когато тя му звънна, реши да ѝ вдигне само за да ѝ припомни какъв лош избор е направила за себе си.
– Не се справям, тате. Пия антидепресанти, посещавам психолог, но нищо не помага. Имам нужда да изговорим нещата нормално, да се видим, да те гушна, да ме разбереш.
Затвори ѝ телефона. След година мълчание очакваше поне извинение, а не опит за разбиране от негова страна. През следващите три години отношенията им ескалираха и се изостриха до крайност. Чуваха се пeриодично, за да си излеят гнева, да си хвърлят обвинения взаимно и да си обещаят, че повече няма да се потърсят по никакъв повод. Погледна отново статията в прокъсания, пожълтял вестник. Помнеше този ден, сякаш беше вчера. Ели се прибираше от командировка в Пловдив. Той ѝ се обади, докато тя шофираше. Кресна ѝ по телефона, че е неговият най-голям срам, тя му отвърна, че е тесногръд и консервативен. Той я нарече луда лесбийка, а тя му каза: ще съжаляваш за думите си.
Изсвирване на гуми. Удар. Сигнал свободно. Последните ѝ думи и до днес кънтяха в ушите му.
Отвори днешния вестник. Прочете статия за шествие против гейовете, което се провеждаше в същия ден, в който хората от прайда честваха своята интеграция. Вярно, че беше днес! За малко да забрави. Погледна часа. Имаше време да прибере прането от простора, да хапне нещо и да си вземе душ. Обу удобни маратонки, прокара пръсти през рошавата си побеляла коса и излетя навън, грабвайки сгънат на руло картон в бързината.
Докато се луташе в тълпата, си мислеше, че всяка година все повече хора присъстват на това събитие. Зарадва се. Харесваше му, че народът има мнение и го изразява гласно. Случайно се блъсна в младеж, който се обърна и любопитно го изгледа. Момчето намести очилата си и вдигна въпросително вежди.
– Откога идваш тук?
– Вече 10 години – тихо отвърна Делян и вдигна плакат с надпис: Няма страшно! Това е просто любов.
Автор: Селена Димитрова
Разказ на тема „Няма страшно“ и първо място в предизвикателството на TrueStory.bg
