Днес отскачаме до Златна Прага, за да чуем българската гледна точка за живота там. Запознайте се с Петър Ралев и историята му.
Живея в Република Чехия, град Прага, от 2002 година. В началото беше трудно – не познавах никого, не можех да говоря с никого, защото не знаех езика, беше ми мъчно за приятелите, които съм изоставил, без реално да го осъзнавах.
Защо Прага?
Не заминах точно по собствено желание, просто така се получи 🙂 Родителите ми заминаха към Чехия няколко години преди ние с брат ми да отидем при тях. Направиха го заради ситуацията през 90-те години в България, за да осигурят на семейството ни по-добър и достоен живот. Предполагам, че мястото е избрано случайно, защото сега самите те се питат защо не са заминали поне до Германия…
Ние с брат ми попаднахме тук при тях случайно. Бяхме благородно излъгани, че ще ги посетим през лятната ваканция просто като на екскурзия до чужбина и след това ще се приберем обратно. Впоследствие разбрахме, че вече ни беше осигурено училище в Прага – българска гимназия и наесен тръгвахме на училище там, аз в 8-ми клас, а брат ми в 7-ми. Така започнахме да пишем своята история в чужбина.
С какво се занимаваш там към днешна дата?
Работех като Sales Manager към една фирма, но наскоро напуснах и сега развивам мисълта за собствен бизнес.
Как се чувстваш – българин в чужбина, чужд, свой, просто гражданин на света?
Преди всичко разбрах, че за да се чувстваш като у дома си, трябва да разбереш традициите на държавата, в която живееш, да я опознаеш. След като навърших 18 години, имах възможността да пътувам из Чехия с приятели и да науча повече за нея в реална обстановка. Това много ми помогна да разбера къде всъщност се намирам и да намеря себе си на това място. Да се интегрирам по европейски 🙂 Ценя традициите на държавата, в която живея, и се опитвам да се приспособя към живота тук. Чувствам се и като българин в чужбина, и като гражданин на света заради възможностите да пътувам често.
Не забравям откъде съм тръгнал. Всяка седмица посещавам курс по народни български танци, с които реално се занимаваме с брат ми, който води курса. Често ни канят на различни изяви, където показваме красотата на българския фолклор, организираме български вечери с фолклорен контекст. Често каним и групи от България, за да почетем някой нашенски празник.
Впечатления…
Трудно мога да ги конкретизирам. С годините виждам и разбирам, че това, което съм си мислил за Чехия, когато съм бил на 14 години, се е променяло с възрастта и желанието ми да я опознавам. Срещам се с българи, които явно не искат да се интегрират в общността, и такива хора според мен реално нямат какво да правят в чужбина. Те не се развиват по никакъв начин, намират хора със същото или подобно мислене. По този начин продължават да се чувстват като в България и в същия момент оплюват страната, в която живеят. Която реално им дава хляба на масата всеки ден. И тогава винаги си задавам въпроса: „Защо въобще живеят тук?“.
Разлики…
Разликите между България и Чехия са огромни: друга култура, друг манталитет, друг климат. Забелязал съм, че колкото по- на север пътувам, толкова по-хладни стават хората. И обратното – имам чувството, че в колкото по-топла страна се намирам, толкова по-гостоприемни и забавни са жителите ѝ. И все пак е относително, най-важно е с какви хора се обграждаш. Например в танцовата ни група има и хора, които са родом от Чехия. Те с огромно желание изучават българските култура и фолклор и могат да се забавляват с нас по същия начин. И това е техен личен избор. Всеки индивидуално вижда разликите между страната, в която е роден, и тази, в която живее. Гледните точки на един тийнейджър и един работещ човек ще са коренно различни, защото интересите им са различни. Аз харесвам страната и града, в които живея. Прага е невероятно красива, но винаги ще ми липсват България и градът, в който сам се родил – Карлово.
Как минава един ден там?
Денят започва много забързано с ранни задръствания и претъпкан градски транспорт. Следобяд трафикът намалява, но само до около 16 часа, когато хората започват да се прибират вкъщи и така докъм 19 ч. Между 16-19 часа моловете започват да се пълнят с хора, които или отиват да си купят нещо, или просто се срещат с приятели на по кафе.
През лятото, когато времето е хубаво, много млади хора се събират около реката, почти по цялата ѝ дължина, където се организират различни музикални и културни събития. За да ги послушат/разгледат или просто за да се разходят и да пият по бира на чист въздух, това е едно от най-предпочитаните места в Прага. Ооо, дааа, бирата! Тя определено е част от един ден на поне 99% процента от жителите на града. Всеки пие бира!
Кое те кара да останеш?
Най-вече организираният живот, възможността да се развивам и да се чувствам сигурен. Дори и да не сме много на запад, все пак сме в центъра на Европа и това улеснява живота на жителите на Чехия. Мисълта, че някога, когато ще имам собствени деца, ще знам, че и те ще имат възможноста да се развият добре – тя също ме кара да остана тук.
А какво би те накарало да се върнеш?
Често се връщам, дори и за малко. Но го приемам само като почивка или за да свърша някаква работа. Трудно е да се определи какво би ме накарало да се върна обратно в България за постоянно. Може би една печалба от тотото… но дори и тогава мисля, че няма да се задържа на едно място и ще обикалям света 🙂 Обичам да пътувам и да опознавам нови места. А ако ме попиташ кое най-много ми липсва в България, със сигурност ще ти отговоря, че това са природата и традициите ни. Ако имах повече време и финансова независимост, щях всяка година редовно да посещавам фолклорни събори и да обикалям прелестите на страната ни.
Текстът е част от серията разкази на TrueStory.bg, която представя историите на българи, живеещи в чужбина. Ако искате да споделите мнение по темата, преживяване или своите впечатления от живота си извън България, може да ни пишете на info@truestory.bg.
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, за да прочетете още вдъхновяващи истории!
