След като през 2011 г. завършва психология в родината си, британецът Дармън Рихтер има едно желание: да отиде на дълго пътешествие в друга страна, където да се отдаде на заслужена (и дълга) ваканция. Спира се на България, тъй като вече е идвал тук на почивка със семейството си и е останал с положителни впечатления. Установява се във Варна и през октомври същата година започва работа като копирайтър и редактор към технологична компания.
Близо шест години по-късно Дармън продължава да живее в морската ни столица. Животът там толкова му допада, че вече разполага със собствено жилище. Днес обаче животът му е коренно различен от това, което си е представял в началото.
И е повече от доволен!
The Bohemian Blog
През септември 2013 г. Дармън напуска работата си. От една страна, тя не му носи никакво удоволствие. От друга, The Bohemian Blog – блог за пътувания, който Дармън създава през декември 2011 г. – става толкова популярен, че на практика се превръща в своеобразна позиция на пълно работно време.
„Когато го започнах, блогът нямаше посока, нямаше цел“, споделя пред TrueStory.bg Дармън, който първоначално гледа на The Bohemian Blog като на средство за поддържане на връзка с близки и приятели. „Той беше просто смесица от всичко, което намирах за интересно. Във времето обаче статиите, в които пишех за [различни] места, станаха доста популярни и беше повече от ясно, че имах потенциална аудитория, която иска блог, фокусиран върху места.“
В първите месеци Дармън публикува постове със стандартна дължина, които привличат едва по няколко десетки посетители дневно. Оценява потенциала на начинанието си, когато няколко от статиите му се превръщат в хит. Една от тези статии, в която Дармън представя Парк-паметника на българо-съветската дружба във Варна, привлича около 18 000 посетители само за две денонощия.
След като се отдава изцяло на The Bohemian Blog, Дармън активно го популяризира като платформа, където почитателите на пътуванията и историята могат да научат любопитни подробности за необичайни или запуснати места и паметници с определени идеологически послания. В най-добрите си дни блогът отчита между 60 000 и 100 000 уникални посещения месечно. Днес го посещават между 30 000 и 50 000 души месечно, но Дармън изобщо не се притеснява, защото се стреми към качество, а не количество. Щастлив е, че почитателите му отделят от времето си да му пишат с обратна връзка, което е предпоставка не само за задълбочени разговори по темите на статиите му, но и за откриване на нови приятели.
Дармън смята, че успехът на блога му се дължи на комбинацията от задълбочени истории и качествени снимки.
„Има много блогове за пътувания, но повечето от тях публикуват материали в стил „10-те най-….“ или какво да правите следобяд в Париж – материали, които ни бих нарекъл travel writing,” казва Дармън. „Вместо да пиша подобни списъци, аз бих написал статия от 8 000 думи, която наистина опитва да разбере и обясни определени социални и политически тенденции. Донякъде това, което правех, беше доста необичайно, защото комбинирах [този тип писане] със снимки. Така блогът веднага привличаше с визията си и караше хората да кликат отново и отново и да разглеждат сайта, но в същото време се опитвах да ги възнаграждавам с [текстове], които сядаш и четеш за половин час, с надеждата, че ще те накарат да се замислиш.“
За разлика от повечето онлайн медии, които публикуват ново съдържание почти ежеминутно в стремежа си към по-висок трафик, Дармън публикува по една или две статии на месец. Пак за разлика от повечето онлайн медии, Дармън инвестира голяма част от времето си в пътувания, проучвания, писане и редакция, така че да създава текстове с добавена стойност. Споделя, че с всяка следваща година статиите му стават все по-дълги, защото колкото повече проучва дадена тема, толкова по-трудно му е да я представи в цялата ѝ комлексност в кратки постове. През миналата година в блога си е публикувал 16 статии със средна дължина на един материал от около 4 500 думи.
Близо шест години след появата на The Bohemian Blog Дармън изкарва прехраната си като автор на свободна практика за издания като Atlas Obscura, Foreign Affairs и Business Insider, фотограф и туристически водач. Въпреки че отдавна се е установил във Варна, постоянно е в движение, тъй като на година посещава по около 20 държави. Сред тях попадат както страни от Централна и Източна Европа като Македония, Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина, Хърватия, Литва Латвия и Украйна, така и по-далечни страни като Китай, Мианмар, Куба и дори Северна Корея. Обикаля, разбира се, и из България, която присъства в немалко от статиите му.
Сред читателите на The Bohemian Blog преобладават американци, британци, канадци, австралиици, французи и германци. Имайки предвид тематичния му профил, съвсем естествено блогът привлича голям брой читатели и от България и останалите постсоциалистически страни.
„Когато проверявам в Google Analytics, обичам да виждам хора от страните, за които съм писал, защото в някаква степен за тях [блогът] е по-съдържателен“, казва Дармън и допълва, че българите са в топ 5 на най-многобройните му читатели.
На екскурзия из бивши социалистически страни
През май 2015 г., когато вече познава региона достатчно добре, Дармън експериментира с организирането на екскурзия, която преминава изключително успешно и поставя началото на ново приключение в живота му. Оттогава до днес Дармън е организирал 10 екскурзии из България, Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина и Украйна. През септември и октомври предстоят две екскурзии в България и две в Украйна. Вече е планирал и две екскурзии през 2018 г.: в България през януари и в Сърбия, Хърватия и Босна и Херцеговина през април.
Въпреки че получават специално внимание, социалистическите паметници далеч не са единственият компонент в екскурзиите на Дармън. Освен посещения на забележителности участниците се разхождат в гористи местности, правят преходи в планината, наслаждават се на хубавото време на плажа, опитват местни вкусотии и опознават хора от различни държави, но със сходни интереси. Дармън предпочита групи от по 8-12 души, защото така може да обърне внимание на всички и да им помогне да се чувстват по-уютно.
„Бил съм на екскурзии в групи от по 30 души и това ми струва някак прекалено механично“, казва Дармън. „Никога не можеш да опознаеш всички. Аз обичам да мисля по следния начин: ако не можеш да събереш всички около масата за вечеря, групата е твърде голяма.“
Както и с The Bohemian Blog, подходът на Дармън към екскурзиите е в пълен разрез със стандартните предписания в учебниците по бизнес. Той си спомня разговор с приятел от България, който не можел да повярва, че на сайта си Дармън споделя маршрутите на екскурзиите си. В очите на приятеля си Дармън подкопавал собствените си усилия, тъй като потенциални негови конкуренти могат да решат да организират идентични екскурзии. В тази връска Дармън няма притеснения, защото с екскурзиите си, особено с посещенията на паметници от времето на социализма, иска да образова хората и да ги насърчи да погледнат към близкото минало от различен ъгъл.
„Ако българи започнат да копират екскурзиите ми и да водят хора на посещения до тези паметниции, дори да копират маршрутите от уебсайта ми и да организират точно същите [екскурзии], това би бил най-големият успех, към който мога да се стремя“, казва Дармън.
Социалистически паметници отблизо
Въпреки че през по-голямата част от годината е в България или броди из други интересни земи, през 2015 г. Дармън започва докторантура към University of Central Lancashire във Великобритания. В рамките на програмата се концентрира върху социалистическите паметници, които продължават да бъдат повече от чувствителна тема на Балканите (и не само).
По време на многобройните си пътувания през последните шест години Дармън натрупва стотици снимки на паметници от времето на социалистическия строй. Понеже снимките се увеличават неколкократно по-бързо от скоростта му на писане, Дармън осъзнава, че или трябва да им измисли подходящо приложение, или след време ще си отиде от този свят със снимки, които могат да запълнят цяла енциклопедия.
Така преди няколко месеца се ражда Monumentalism – онлайн платформа, където всяка седмица Дармън публикува по три нови снимки на социалистически паметници с кратка справка за наименованието и годината на създаване на монумента, държавата, в която се намира, и името на скулптора или архитекта, който го е изработил. Дармън посочва, че въпреки краткото си съществуване Monumentalism, който като форма и съдържание е абсолютната противоположност на The Bohemian Blog, вече се доближава до него по популярност. В дългосрочен план Дармън мечтае да види Monumentalism под формата на хартиено издание на английски език, в което представя паметници от над 20 държави.
Дармън има идея и за още една книга, този път изцяло посветена на български паметници. Книгата с работно заглавие Eternal Glory („Вечна слава“) ще включва около 150 снимки и текст от порядъка на 12 000 думи. Желанието на британския пътешественик е тя да бъде публикувана както на родния му английски, така и на български.
„Написал съм [текста] на английски, тъй като това е първият ми език и смятам, че издателите, с които евентуално ще се свържа, ще бъдат основно английски, защото имат най-голям обхват, но е много, много, много важно [книгата] да бъде достъпна и на български“, казва Дармън, който в момента извършва обстойна редакция на текста. „Ако не бъде публикувана на български, ще бъда много разочарован, защото българи са ми помогнали да я създам или като са пътували с мен, или като са ми задавали въпроси […] В голяма степен това, което пиша, е за българите.“
Паметникът на Бузлуджа е един от паметниците в центъра на разработката на Дармън в рамките на докторантурата му. Понеже живее в България, Дармън знае, че паметникът на Бузлуджа продължава да разделя българските граждани, някои от които искат да го премахнат, а други – да го запазят и евентуално да го пригодят за други цели. Той съзнава, че като чужденец, който няма емоционална връзка с паметника, той остава преди всичко наблюдател, който има право на собствено мнение, но не трябва да поучава местните.
„Аз гледам на [паметника на Бузлужда] с наивност и някои казват, че това е предимство, защото ми позволява да го оценя някак по-обективно“, казва Дармън. „Качествен ли е от гледна точка на изкуството? Качествен ли е от гледна точка на архитектурата? Може ли да бъде използван по някакъв начин? Смятам, че отговорът на всички тези въпроси е „да“. [Паметникът] е уникален, няма нещо подобно никъде друга по света. Усилията и парите, изразходвани за изграждането му, биха били невероятна загуба, ако не се използва за нищо. Никога не бих казал на българите какво да мислят за него, [защото] би било грубо и глупаво. Ако обаче някой ме пита „Трябва ли да го унищожим?“, аз ще уважава това решение. Не съм съгласен с него, но аз не съм преминал през това, през което вие сте преминали, за да сметнете това за подходящо. Обикновено казвам на хората следното: представете си вашите внуци – хора, за които нещата, които Бузлуджа символизира, ще бъдат просто скучни думи в учебник по история, неща без каквото и да било емоционално значение, които дори не са интересни. [И вие им казвате], че в миналото България е имала нещо неповторимо, което хора от цял свят са идвали да видят и което обаче се е разпаднало и изчезнало, защото никой не се е грижел за него […] Трябва да мислите за бъдещите поколения. Във времето нещата ще станат по-малко сложни, но ако за [паметника] се полагат грижи, стойността му ще се увеличи и той ще бъде плюс за страната.“
В подкрепа на позицията си Дармън дава за пример Чернобил. Аварията в ядрената централа от 26 април 1986 г. несъмнено е една от най-черните страници в историята на Украйна. По думите му украинците изобщо не харесват Чернобил, защото помнят трагедията и последствията от нея. Тридесет и една години по-късно Чернобил продължава да бъде трудна за обсъждане тема и заради обтегнатите отношения между Украйна и Русия. Въпреки обстоятелствата Чернобил е най-доходоносната туристическа дестинация в Украйна, посещавана от хиляди туристи всяка година.
Според Дармън украинците просто се осъзнали, че миналото е минало и трябва да гледат напред, като превърнат злощастния си исторически опит в инструмент за образоване на обществото. Аварията в Чернобил има и друг важен ефект за Украйна: днес в Киев работят някои от най-добрите изследователи и доктори в областта на радиационното отравяне.
„Распутина“: Графичен роман в партньорство с Дияна Нанева
Имайки предвид натовареното ежедневие на Дармън, вероятно се питате дали той изобщо има време за сън. Самият Дармън, излежда, не мисли много по този въпрос, дори напротив – продължава да се захваща с нови и прелюбопитни проекти.
В тази категория попада „Распутина“ – графичен роман в 12 глави, по който Дармън работи съвместно с българската илюстраторка Дияна Нанева, позната в интернет пространството като Functional Neighbor.
Дармън отдавна се кани да напише роман за Григори Распутин – мистичен лечител и личен съветник на руската царица, убит през 1916 г. Поради ангажираността си така и не успява да намери време за толкова трудоемко занимание, което изисква пълна отдаденост. След като се запознава с Дияна и нейните творби, Дармън споделя идеята си с нея и двамата започват съвместна работа по графичен роман: Дармън поема текста, докато Дияна отговаря за илюстрациите.
„Останалите неща, които правя, може да изглеждат доста сериозни понякога, защото пиша за паметници на загинали във войни, паметници, които отбелязват места, където през Втората световна война са извършвани екзекуции…“, казва Дармън. „[Тези занимания] включват много трудна и тежка история и много сериозни теми, така че за мен е истинско удоволствие да имам малък страничен проект, който е единствено и само забавление.“
Графичният роман „Распутина“, който се основава на солидни проучвания, ни връща в Съветска Русия през 20-те години на миналия век, където Варя Григориевна Распутина, дъщеря на Григори Распутин, жадува за отмъщение. Тя пътува надлъж и нашир из страната със списък с пет имена: хората, които през зимата на 1916 г. убиват баща ѝ.
На практика Дармън е готов с историята, но предстои да я развие и редактира. Двамата с Дияна искат да завършат първата глава от 24 страници до края на септември. След това планират да я отпечатат и да я разпратят до дарители в знак на благодарност, както и до издатели с надеждата някой да изяви желание да издаде целия роман. В случай, че се появи такъв издател, Дармън и Дияна са готови да се концентрират върху романа, за да го завършат възможно най-скоро, без обаче да изоставят останалите си проекти.
Бъдеще, наречено Варна
Докато Великобритания преговаря за излизането си от Европейския съюз (ЕС), Дармън мисли за българско жителство. Споделя, че се чувства прекрасно във Варна и че градът му напомня за Бристол, където живее на определен етап от живота си. Владее български на достатъчно добро ниво, за да се справя в ежедневното си общуване с българи, има няколко приятели, които обича да кани на вечеря у дома. Описва Варна като идеално място за живеене, защото хем е на морето, хем има всичко, от което се нуждае, хем може бързо и лесно да пътува във и извън България с автобус, влак или самолет.
Подобно на повечето чужденци, които посещават България, Дармън обожава местната кухня.
„Обичам нейната простота: простички неща, приготвени добре“, казва Дармън. „Най-много ме изненадаха доматите, тъй като във Великобритания използваме домати за декорация. Но [когато дойдох тук] и опитах домат, не можех да повярвам. Помислих си: „Значи това е вкусът на доматите.“ […] Тук можеш да вземеш неща направо от земята и те веднага имат невероятен вкус. Ако опиташ да приготвиш български рецепти във Великобритания, не смятам, че ще имат много добър вкус, защото съставките, с които ще работиш, няма да бъдат достатъчно добри, за да [постигнеш желания резултат].“
Освен Варна любими български градове на Дармън са още Велико Търново, който той определя за магичен, и Шумен, който му допада с архитектурата и арменската си общност.
Дармън няма конкретни планове за по-далечното бъдеще. Предпочита животът му да се развива естествено и да продължава да работи по проекти, които му доставят удовлетворение и го срещат с трудолюбиви и вдъхновяващи личности.
В едно нещо обаче Дармън е сигурен: засега твърдо иска да остане във Варна.
„Ще остана във Варна, докато не искам да бъде във Варна, а не мога да си представя причина да не искам да бъда във Варна“, обобщава с усмивка британският пътешественик.