Днес ви срещаме с Десислава Танчева, преподавател и участник в програмата „Заедно в час“. Всичко за мисията „учител“ и отговорността да я поемеш, ще ни разкаже лично тя с цветни примери от професионалната си практика.
Коя си ти?
Десислава: Аз съм Деси, или както ме наричат Деша – заради полския ми произход. Преди всичко съм приятел на децата и възпитател в занималнята на 3 А и 3 В клас на 74 СОУ „Гоце Делчев“ в район Връбница, София. Преди да стана учител, бях изкуствовед, журналист, автор на радио репортажи, преводач. Това събуди в мен нуждата да помагам на тези, чието детство безвъзвратно изчезва, а то е най-важна фаза в развитието на човека. Много се радвам, когато хората започват да разбират, че детето е дар за всеки един народ.
Кое те мотивира да станеш учител в „Заедно е час”?
Десислава: Изборът ми е направен през миналия век, когато моята прабаба Зорка става учителка в София. След нея избора ми подкрепиха моите учители от българското и полското училище, които изградиха в мен уважение към тази професия и съзнание за това колко интересен е светът на литературата, математиката, историята, физиката, английския, но и колко важно е да си добър човек.
Бях доброволец в частна занималня в Лозенец, където учителите и учениците отново ме запалиха по споделеното учене. Когато преди година попълних формуляра за кандидатстване за програмата „Заедно в час“, бях сигурна, че това е страницата в живота ми, която ще сбъдне моята мечта да се върна отново в училище, но вече като учител на тези, които искат да учат, и заедно можем да преживеем приключенията със знанието, както някога моите учители направиха за мен.
TrueStory.bg във Facebook – заповядайте!
Всъщност, какво е да си учител? Каква е мисията ти?
Десислава: Грижата за децата, възпитание в самостоятелност и умения, които заедно със знанията са важни в живота. Разказваме си приказки, за да правим изводи, заедно пишем домашните и упражняваме граматиката с игри. Чертаем правоъгълни триъгълници и квадрати, за да доказваме Питагоровата теорема и кодираме думи, за да можем да си пишем тайни съобщения. Преглеждаме разписанието на градския транспорт, за да планираме екскурзия до зоо парка. Пишем текстове за „Детска джобна енциклопедия“ за любимите си литературни герои, в която споделяме как книгите променят живота ни.
Разбира се, много се разхождаме в двора на училището, правим огромни снежни човеци или си представяме, че сме на северния полюс. Така наблюдаваме природата, която също ни учи, че през зимата водата замръзва и прави много красиви висулки. Така постигаме заедно целите и мечтите си – с постоянство и като размишляваме върху постигнатите резултати.
Мястото на детето е в семейството, но и сред връстниците. Така децата се срещат с различни убеждения на приятели, социализират се, подготвят се за бъдещият живот. Смятам, че хората трябва да живеят заедно и да се разбират, а не да губят енергия за ненужни спорове.
Какво ти дава тази работата?
Десислава: Тази работа ми помогна да намеря второто си призвание след журналистиката – призванието да бъдеш учител. Да учиш и да слушаш всеки ден децата, защото те имат какво да кажат. Уча се от тях и от по-опитните си колеги, които ме подкрепят.
Тази работа ми дава възможност чрез мечтите на учениците да сбъдвам своите мечти. Да постигам високи цели, за които няма лимит.
Каква те направи участието в програмата на „Заедно в час”?
Десислава: „Заедно в час“ е школа по упоритост и постоянство в постигането на целите. Бързина за взимане на решения в нова среда, които да са от полза за учениците. Ефективност в работата на базата на данните от резултатите на класа. Планиране на всеки ден в продължение на цялата учебна година. Общност от приятели, които са заедно и постигат много с желание и радост от постиженията на децата. Също така възможност за адаптиране в нова среда от млади и енергични хора, които имат мисия тук в България.
Какво се стремиш да преподаваш в класната стая?
Десислава: Знанията за тестове не са проблем за децата, те бързо се ориентират и постигат необходимия брой точки. Стремя се да ги подготвя за живота, да им дам възможност да разпознават доброто от злото, да бъдат екип, да имат мечти. А те искат да учат, да играят и да работят много, много повече, отколкото възрастните.
А ти самата какво научаваш там?
Десислава: Уча се от тях, а те казват, че приятелството, добродетелите, любопитството са самолети, на които можем да летим всички…
Още по темата:
Теодора Вавова: Да си учител, е отговорност към бъдещето
Ако искаш и ти да се присъединиш към програмата на „Заедно в час“, можеш да кандидатстваш до 10 февруари на zaednovchas.bg. Не е нужна педагогическа квалификация, а само желание да участваш в промяната.