Иван Илич Мозжухин е легендарен руски актьор на нямото кино, избягал от служба към Червената армия и започнал звездна кариера в Европа.
Той е роден на 26 септември 1889 г. в село Кондол, провинция Саратов, Русия (сега област Пенза, Русия). Баща му е отговорник за част от имотите на княз Оболенски. Мозжухин завършва мъжката гимназия в Пенза, след това учи в Юридическия факултет на Московския университет за две години. Там той се проявява като активен любител на театрални постановки и се присъединява към състава на пътуваща киевска трупа.
Иван прави филмовия си дебют през 1908 г., а в периода 1911-1914 г. участва във филмите на Александър Канджонов. Звездата на Мозжухин засиява ярко след ролята му на цигуларя Тухачевски в „Кастерова соната“ (1911) на режисьора Пьотър Чардинин, базиран на едноименния разказ на Лев Толстой.
До средата на 10-те години на миналия век Мозжухин безспорно е водещо име на руското кино, а изражението на лицето му е изследвано от много артисти и режисьори като пример за актьорско майсторство. Най-известни филми от „руския“ му период са „Дама Пика“ (1916) и „Отец Сергий“ (1918).
През 1918 г. руската комунистическа революция вече е причинила необратимо унищожаене на културния и икономическия живот в страната, при което Иван преминава под закрила на анти-комунистическите Бели руски сили в Ялта, Крим. Там той работи за Джоузеф Ермолиев. По това време Ленин нарежда изземването и национализацията на всички филмови студия и техните продукции, имоти и други активи, които да се използват за прилагане на съветска пропаганда. Повече от 70 филма на Мозжухин са цензурирани, а Лев Кулешов използва фрагменти от тях, за да демонстрира своите идеи за редактиране. Лицето на актьора е използвано в психологическия монтаж на Кулешов, илюстриращ специфичния принцип на изграждане на нов сюжетен смиъл, известен днес като „Ефектът на Кулешов„.
Мозжухин страда ужасно от загубата на своята работа след комунистическата революция. Въпреки това, продължава да работи по различни филми до края на 1919 г., когато Червената армия напредва в Крим. Тогава Иван се присъединява към руските белогвардейци, успявайки да спаси няколко ролки със свои филми, които взима на борда на гръцкия параход „Пантера“ през февруари 1920 г. Той напусна Русия, заедно с екипа на филмовата компания Ermolieff и съпругата си Натали Лисенко. Те емигрират заедно в Париж, Франция и основават руско-френската филмова компания. Талантът на Музжухин го завежда и до Холивуд, където се снима в няколко филма.
До 1939 Иван има зад гърба си над 100 филма в Русия, Франция, Италия, САЩ, Германия и Австрия. Той продължава да се снима и след 1930 г., макар и не със същия успех като този по време на „тихата ера“. Мозжухин се изявява и като режиьсор и сценарист. През 1939 г. той получава тежка форма на туберкулоза и попада в болница. Мозжухин умира от болестта си в парижка клиника на 17 януари 1939 г., и е погребан в руското гробище в Сент Женевиев де Боа, в Париж, Франция.
Участвайте в предизвикателството ни „Да се вкараме във филма“. Повече информация за него ще откриете тук.
За още интересни истории, посетете и страницата на TrueStory.bg във Facebook!