Преди известно време ви разказахме историята на едно младо момче, избрало цирковото изкуство като път в живота си. Днес отново ви срещаме с Никола Бозаджиев, който ще ни издаде няколко болезнени истини за българския цирк. Такива, които остават незабелязани на арената, прикрити зад талант, грим и усмивки. Но такива, от които зависи бъдещето на това изкуство по нашите ширини.
Нуждаем ли се от чудо, за да спасим вълшебството на българския цирк? Оставяме Никола да ни поговори по темата.
За съжаление българският цирк бива рушен във всеки един момент. Знаете, че наскоро въведоха закон против животните в цирка. Кажете ми, моля ви, какво е циркът без своите животни? Какъв е писателят без своята писалка? Какво е художникът без своите бои? Според мен нищо. Една кръгла нула. Всъщност циркът продължава да съществува, но без своята магия, която всички вие помните от детството си. Кажете ми, дами и господа, как се почувствахте, когато бяхте малки и се вгледахте в очите на лъва? Почувствахте ли страхопочитание и уважение? Сигурен съм, че отговорът е да! А спомняте ли си очите на слона? Какво видяхте в тях? Доброта, грижовност, спокойствие… Нали? Надявам се, че спомените ни съвпадат.
Кажете ми сега как ще подарите на своите деца това невероятно изживяване? Как ще ги възпитате да уважават животните без самите те да са усетили контакт с тях? Как те ще добият реална представа какво е слон, какво е лъв?
Да разгледаме ситуацията и от гледната точка на животните. Защо си мислите, че животните не обичат живота си в цирка? Всички добри господа защитници на животните твърдят, че те се нуждаят от свобода. Какво правим, ако реално те не знаят какво е свобода? Животните в цирка не са заловени от дивата природа и вкарани в клетките. Те са поколения наред артисти. Те нямат инстинктите, които имат животните в дивата природа, колкото и да не ви се вярва. Пускайки ги на свобода, вие ги убивате. Те нямат уменията да се хранят и пазят. Как тогава ще оцелеят в дивата природа?
Снимка: Wikipedia.org
Моля ви, дами и господа, замислете се над това. Наистина много ви моля! Искам да попитам и уважаемите господа от фондация „Четири лапи“ дали някога са посещавали българските циркове? Дали са станали свидетели на отношението на дресьорите към животните? Защото аз станах – не бях виждал подобно нещо. Факт е, че един дресьор обича повече животинчето си, отколкото децата си. Видях как дресьор спи следобедна дрямка с лъвовете си, как кон и неговият дресьор закусват заедно, как алпийска коза играе с 3-годишни деца пред фургона. Този контакт не е ли прекрасен, кажете ми?
Съгласен съм животните на дресьори, които упражняват насилие, да бъдат конфискувани. Но защо това трябва да бъде отнесено към всички, дори към тези хора, които не могат да живеят без животните си? Съмнявам се един дресьор да съжалява повече за това, че не може да упражнява професията си, отколкото да тъгува по това,че е загубил семейството си. Да, семейството. За един дресьор това е семейството.
Друг голям проблем е, че много от цирковите артисти са заминали за чужбина. България е загубила много от изкуството си. Загубила е мястото си в съревнованието с другите държави. Факт – затова трябва да се погрижим да го възстановим. „Циркът е мъртъв!“, повтарят всички. Така е само на пръв поглед. Всъщност според мен циркът в България е изпаднал в кома. От нас зависи дали той ще се събуди. Доверете ми се, той няма да умре, докато има професионални циркови артисти и нови поколения, които искат да изучават тайните на цирка като мен.
Снимка: Личен архив – Никола Бозаджиев
Тук идва моментът, в който искам да се обърна към всички циркови артисти в България:
Дами и господа, с цялото ми уважение, възхищение и респект към всички вас, искам да попитам дали не би могло вместо да се конкурирате, да се обедините за общата кауза „Да събудим българския цирк“? Дали бихте могли, с общи усилия да създадете школа за цирково изкуство, в която да преподават всички наши български циркови легенди? Ако ви се струва, че няма желаещи – не се безпокойте. Щом хората научат, че подобно нещо би могло да се осъществи, те сами ще дойдат. Длъжен съм да уточня, че не го искам за себе си. Не! В никакъв случай! Аз вече споменах, че имам учител и то прекрасен, когото не бих заменил за нищо на света. Повдигам темата, защото съм сигурен, че има хиляди българи като мен, които имат желание, знаят за миналото на цирка, могат и искат да го върнат на върха, където се намираше той преди години.
Циркът е най-старото изкуство в България. Той е прекрасен метод за възпитание на подрастващото поколение. В днешния свят липсват вълшебството, истинските изживявания, емоциите, тръпката, смехът, близостта между хората, веселбата, ароматът на захарен памук и карамелени пуканки. Всичко това отсъства днес. Има само едно прекрасно останало място, където можеш да намериш всичко това не под един покрив, а под една “палатка”, под едно шапито, и това е циркът. Ето защо имаме нужда от него днес, утре и завинаги!
Последвай Truestory.bg във Facebook, за да прочетеш още истински истории от живота.
