Никола е чудесно, талантливо момче, чиято история ви разказвам с удоволствие. Макар и само на 15 години, той е научил един от важните уроци на живота – как да преследваш и постигаш мечтата си. А неговата е все по-рядко срещана – да бъде цирков артист. За трудностите и радостите в професията на жонгльора и щастието да гориш в това, с което се занимаваш, ще ви разкаже лично Никола.
Казвам се Никола Петров Бозаджиев. На 15 години съм. Роден съм в София, но по кръвен път съм комбинация от характерните черти на различни български градове (София, Велико Търново, Кърджали, Бургас и Попово), както и на Черна гора.
За цирка…
Откакто се помня, обожавам цирка. Родителите ми разказваха, че докато майка ми е била бременна, са ходили на цирк. И докато е продължавал спектакълът, аз съм подритвал в корема ѝ. Вълнувал съм се, както се вълнувам и днес. Не знам дали това има нещо общо с настоящата ми любов към цирка, но е интересно. Семейството ми не се занимава с цирково изкуство, затова им е много интересно откъде се запали пламъкът у мен. Всъщност за всички тях това и до днес е загадка, дори и за мен. Единственият начин, по който си го обяснявам, е, че съм се родил с тази любов, с тази страст. Спомням си, че когато бях на три, вече обикалях гостуващите циркове. Тази традиция продължава и до днес. Независимо кой е циркът (Балкански, Ориент, Арена), аз съм първият клиент на касата. Някои от сезоните гледам дори по няколко пъти.
Освен българските циркове, посещавам и международните. Обикалям по света и гледам различни спектакли. Във всички откривам огромна наслада от вълшебството, красотата и атмосферата, която човек не може да види и усети на никое друго място. Изгледал съм поне 13 представления на „Cirque Du Soleil“, ще продължавам да гледам и занапред. Следваща дестинация вероятно ще бъде Лас Вегас.
Снимка: Личен архив – Никола Бозаджиев
Още от малък исках да бъда някой в цирка. Независимо дали директор, дресьор, акробат, балансьор, еквилибрист или пък жонгльор. Честно казано, никога не съм си представял, че ще стана жонгльор, но ето – животът е пълен с изненади.
За началото…
Всичко започна, когато бях на 8 години. Заминахме за Австрия, за да гледам за първи път представление на прочутия „Cirque Du Soleil „Varekai“. Там наблюдавах един невероятен жонгльор. Бях очарован! Припомняйки си спектакъла сега, в главата ми изплува най-ясно неговият образ.
Година по-късно аз и семейството ми преживяхме тежък инцидент. Имах множество фрактури, включително кръвоизлив в далака, а лекарите едва спасиха живота ми. Когато се възстанових и ме изписаха, разбрах какво е можело да стане с мен. Много бях уплашен, но и благодарен на Бог. Прибирайки се, разбрах, че приятел на баща ми е пратил интересен подарък за мен от Америка. Видях колета, отворих го. И… какво според вас имаше в него? Първите ми три топки, ринга и бухалки, придружени от един диск, който съдържаше видео уроци на тема жонглиране. Веднага го пуснах! Въпреки че тялото ме болеше и едва се държах на крака, взех трите топки от кашона и започнах да се уча. Бях упорит, не се предавах. Три часа по-късно вече жонглирах.
През следващите години бях самоук. Правех първите си аматьорски представления пред семейството. Научих се да жонглирам с три бухалки, три ринга и четири топки. Исках да се усъвършенствам, затова се записах в Школа за атракционни изкуства, на която съм член и до днес. Там в продължение на година се развивах сам, но по-късно ръководителят на школата Бойчо Костадинов ме запозна с моя треньор, когото много обичам и уважавам – Павел Ботев. Той е цирков артист, роден е в цирка. Неговите родители са циркови артисти. При това са били жонгльори, което ме кара още повече да се радвам и гордея. Целият му живот е свързан с цирковото изкуство. Завършил е руската циркова школа и е работил в много известни и престижни циркове заедно със своята съпруга Лили Ботева, на която също съм много благодарен за подкрепата и обичта.
Снимка: Личен архив – Никола Бозаджиев
При първата ни среща (с Павел Ботев) аз стоях в ъгъла на залата, докато другите жонгльори се представяха. Целият треперех. В този ден бях започнал да се уча на 5 топки. Докато другите почиваха, аз не спирах да жонглирам. Това му направи впечатление. Дойде при мен, запознахме се и веднага си допаднахме. Правехме различни трикове. Аз му показвах какво мога, а той ме коригираше и ми разкриваше тънкостите, както прави и до днес. Вече две години и половина работим заедно. От него научих много, за което съм му безкрайно признателен. Ако не беше той, никога нямаше да постигна това ниво и още по-важното – нямаше да сбъдна мечтата си.
За жонгльорството…
Съвсем сериозно мога да кажа, че жонгльорството ми дава увереност, сила (физическа и психическа), желание за живот, тъй като благодарение на него успях да преодолея страха и да искам пак да живея пълноценно, както преди това. Учи ме на търпение, креативност, концентрация и упоритост. Кара ме да се чувствам свеж и зареден с енергия след всяка репетиция и спектакъл. Доставя ми удоволствие като хладен душ през лятото. Обичам го, защото е изкуство, което обединява творчество и физическа активност.
Не знам дали знаете, но жонгльорството е един от най-тежките жанрове в цирка. Трудностите наистина са много, но стига да искаш, се прескачат лесно. Цената е висока, но всеки би могъл да я плати, стига да иска да се занимава с цирковото изкуство и да го обича. Цената, която аз платих и всеки един професионалист плаща, е свободното ми време. Нямам почивни дни, ако не съм на репетиция или на участие, то значи уча. Понякога ми се е налагало да уча през нощта цяла седмица, за да мога след училище да ходя на репетиции, които са жизненоважни за един жонгльор.
Снимка: Личен архив – Никола Бозаджиев
За цената…
Естествено в цената е включен и социалният живот, но той не се засяга особено, тъй като сцената, циркът и театърът са пряко и непрекъснато обвързани с много хора. Другата част от цената са травмите. Това изкуство е наистина много болезнено. Почти след всяка репетиция си тръгвам с окървавени ръце, обелени пръсти, дълбоко счупени нокти или пък големи мазоли. Най-голямата травма досега бе на китката ми. Положението беше сериозно, не можех да движа ръката си. Болките бяха на пристъпи и бяха ужасни. Все пак, е нужно да се отбележи, че тогава бях малък и не внимавах много. А в цирка винаги трябва да внимаваш! Именно фактът, че в цирка грешката и невниманието могат да костват живота ти, го правят едно от най-трудните изкуства в света.
За времето…
При жонгльорството всичко зависи от сложността на номера. Има различни нива на сложност. Ако говорим за нивото, на което играят малките звезди на школата, то може да бъде постигнато с малко повече труд дори за седмица. Ако говорим за сложността на моите изпълнения, те реално могат да бъдат усвоени и готови за сцена в рамките на 4-5 месеца. Колкото по-високо е нивото, репетициите увеличават часовете си. Аз лично репетирам по 4 или 5 часа, но когато наближава участие, често репетирам дори по 6-7 часа.
Снимка: Личен архив – Никола Бозаджиев
За участията…
Можете да гледате мои изпълнения в Червената къща в номинирания за Икар спектакъл „Але, Хоп! – по високо опъната тел’‘ на Неда Соколовска. Една невероятна режисьорка, на която също съм много признателен за това, че ми даде шанса да стана част от екипа на „Vox populi“ и да играя рамо до рамо с прекрасните актьори Филип Трифонов, Линда Русева, Елена Кънева, Тони Карабашев, Мила Банчева и Петко Каменов. „Але, Хоп!“ е невероятен спектакъл, създаден на базата на реални факти и истории, които цирковите артисти от цирк „Ориент“ разкриха пред нас, докато им бяхме гости миналото лято. Вярвам, че на всички гости ще им бъде много интересно – ще усетят аромата на пуканките, ще преживеят съдбата на цирковите артисти и ще потънат в магията на цирка, която за съжаление е на изчезване. Заповядайте на 18 март от 19:30 ч. в Червената къща.
Друг спектакъл, в който миналата година взех главна роля, е „Magnifia“. Той бе направен по повод 20 години „Школа за атракционни изкуства“. Награден е с Икар за цирково изкуство, което е наистина вълнуващо. Ако някой обича да планува, би могъл да задраска 10 юли 2015 г. в календара си и да отиде на почивка в Созопол, тъй като тогава екипът на „Школа за атракционни изкуства“ ще представи прекрасната любовна история, наречена „Magnifia“. Нуждаем се от голяма публика и се надяваме да се потопите във вълшебната въртележка на цирка.
А какво е мнението на Никола за състоянието на цирка в България към днешна дата, може да прочетете тук.
