Шамсия Хасани е афганистанска художничка, рисуваща графити, преподавател по изобразително изкуство и доцент по рисуване в университета в Кабул.
„Името ми означава слънце“.
Коя си ти? И откъде си?
Започнах да се занимавам с изкуство, когато бях на 3-4 години или дори по-рано, не мога да си спомня. Всяко дете обича да рисува, но важното е да запази страстта си и след това.
Родена съм в Иран, но това не беше моята страна. Като човек от афганистански произход, съм се сблъсквала с много ограничения, не ми позволиха да уча в художествената академия, само поради моята националност, така че когато се върнахме в Афганистан със семейството ми, започнах да уча във факултета по изящни изкуства на университета в Кабул през 2006 г., а след това започнах да правя и съвременно изкуство.
През 2009 г. бях избрана сред десетте най-добри артисти, така че след това аз и още 9 художници решихме да работим за развитието на съвременното изкуство и започнахме проект, наречен „ROSHD“. Сега това е организация – „Berang arts“.
Какво означава името ти?
Името ми означава Слънце. Обичам и слънчевото време.
Как и защо започна да се занимаваш с уличното изкуство?
Започнах да правя графити през 2010 г., в графити работилница, организирана от Combat Communications, когато графити художникът CHU дойде от Великобритания, за да ни представи и преподава улично изкуство (на общо 8 художници от Berang).
След работилницата за графити всички се отказаха от това, заради редица трудности и други проблеми, но само аз реших да продължа. Бях сама, но с много идеи, пълна с енергия за постигане на целите си. Причините, поради които обичам да правя графити, са:
- С правенето на графити искам да залича всички лоши спомени от войната от съзнанието на хората. С цветове, които да скрият всички лоши елементи.
- Да представя изкуството на хората, които правят графити, защото както знаете афганистанците нямат шанс да посетят някоя художествена галерия, музей или някоя изложба. Така че ако се занимавам с улично изкуство, всички ще му се насладят. Освен това то остава за по-дълго време и бавно хората го запомнят и става част от живота им. Всеки ден те виждат дадена стена, не е необходимо да купуват билети, тя е шарена и носи някаква промяна, дава цвят в съзнанието на хората.
- Мога лесно да дам форма на посланията си и те да достигнат до хората. Изображението има по-голям ефект от думите и това е приятелски начин да се боря, тъй като сега с изкуството си се боря за правата на жените.
- Вярвам, че има много хора, които забравят цялата трагедия, с която се сблъскват жените в Афганистан, затова използвам картините си като средство за напомняне. Искам да подчертая болезнения въпроса в обществото ни, като картини, отразяващи жените в бурки. Опитвам се да ги покажа по-големи от това, което са принудени да бъдат – да ги представя в съвременни форми, щастливи, развиващи се, по-силни. Искам да накарам хората да ги виждат по различен начин.
Спрей или четка?
Използвам спрейове, но тук нямаме качествени такива. Понякога за детайлите използвам малки четки и акрилна боя.
Цветно или черно-бяло?
Използвам цветове предимно син, но през последния месец лилавият цвят присъства доста в моите произведения.
Има ли художници, с които би искала да си сътрудничиш?
Бих искала да си сътруднича с Банкси.
Източник: streetartbio.com
Още интересни разговори ще намерите във Facebook страницата на TrueStory.bg. Подкрепете ни в Patreon!
