Официалната версия за произхода на българите е една смес от истини, полуистини и откровени лъжи, в която истината е колкото каймака в топлата напитка „капучино”. Почти същото е и с официалната история на България.
За нуждите на нашата история ще се спрем само на един от многото неизяснени моменти от официалната ни историческа доктрина – този с „въстанието” на Асен и Петър и създаването на Второто българско царство. Тук няма да спорим за истинските имена на двамата боляри и дали именно те са вдигнали бунта или просто са го използвали за своите цели. Факт е обаче, че между обявяването на „въстанието” и официалното признаване на Българското царство от Византия минават няколко години. Години на взаимно военно дебнене и дипломатическо надлъгване. Впрочем, ако трябва да сме честни, в по-голямата част от нашата история на Балканския полуостров (до падането ни под турска власт) това е обичайна практика – да се дебнем и надлъгваме с Византийската империя. И за тези близо 1 000 години съвместно съществуване се оказва, че ние сме по-добри в дебненето, а те – в надлъгването. Което не пречи някой път ролите в тази историческа драма да се разменят. Именно това се случва през далечната 1190 година.Ето и подробностите:
За никого не е тайна, че през древността нашите земи са били кръстопът на стотици племена в желанието им за плячка или по-добър живот. За всяко племе, решило да отседне тук за по-дълъг период от време, от изключителна важност е било да изгради система за наблюдение на движението и съответно начин за неговото предизвестяване. За онова време това означавало да се построят укрепени постове по стратегическите височини и да се приеме метод за денонощно известяване (чрез пушек или огън), в зависимост от степента на предстоящата опасност.
В продължение на векове траки, римляни, славяни и българи използвали различни похвати в изпълнение на тази цел.
Хан Омуртаг, анализирайки опита на своя баща (хан Крум) при воденето на военни действия с Византия установил, че за бъдещата по-добра сигурност на държавата е необходимо да се разширят и доразвият в крепости всички укрепени постове, намиращи се от северната страна на старопланинските проходи. Така срещу прохода Хаинбоаз е изградена крепостта „Търнов”, а срещу прохода, сега известен като Тревненски – крепостта „Стринава”.
През 1190 година византийският император Исак II Ангел решава да се разправи веднъж завинаги с „бунтовниците”. Войските му преминават Стара планина през прохода Хаинбоаз и обсаждат крепостта „Търнов”. Но българите са подготвени за нея, макар че в крепостта се намира само половината от войската им. Останалата по-боеспособна част, под ръководството на Асен, чака сигнал в крепостта „Стринава”. И тук надлъгването започва:
„Достоверен източник”, нарочно избягъл при византийците с вестта, че голям отряд кумани се придвижва от север в помощ на обсадените в крепостта „Търнов”. Същият съобщава на императора, че българите му готвят и засада в прохода Хаинбоаз с цел да му отрежат пътя за отстъпление. Тази втора информация се потвърждава и от независим византийски шпионин, който съвсем добросъвестно докладва, че болярина Асен и голяма част от войниците не са в крепостта. При създалата се ситуация императорът решава да се оттегли на юг през най-близкия възможен проход – Тревненския.
Коварният план на двамата братя Асен и Петър, изцяло изграден по византийски образец, сработва. Асен, предвид факта, че се намира много по-близо до прохода, отколкото отстъпващата византийска армия, има достатъчно време да й организира мащабна засада, в която я разбива тотално. А нейният обоз се пръска в бяг по стария римски път в посока Дряново – Габрово. Тук, в района на днешното село Костенковци, той е настигнат и посечен. А тази местност, покрита дълго време с животински и човешки кости, остава през вековете в паметта на следващите поколения и дава името на сегашното село, историята на което предстои да ви разкажем.
Автор: Д. Цанков
