Ако смятате, че младостта и мъдростта нямат и не могат да имат допирни точки, грешите. И то сериозно.
Вече има доказателство за изключително рядката, но все пак възможна среща между крехката възраст и онези безценни житейски уроци, познания, впечатления и емоции, които заедно съставляват човешката мъдрост. Доказателството е достъпно под формата на книжно тяло с петдесетина страници, изтъкани от послания, които ще останат в съзнанието ви дълго след прочитането на последната дума.
С този сборник, озаглавен „Моментът преди порастване“ (2018, „Жанет 45“), Лилия Йовнова прави брилянтен дебют, който съвсем естествено ме кара да се надявам, че тя ще продължи да пише, защото определено ѝ се отдава.
Нека бъда откровен: ако търсите професионално мнение за литературните достойнства на една поетична книга, няма да го откриете при мен. Да, обожавам да чета и го правя в почти всяка свободна минутка. Поезия обаче чета много рядко и затова съм наясно, че не разполагам с необходимите познания, за да оценявам чисто литературните качества на стиховете на когото и да било.
В редките случаи, в които разгръщам поетични сборници, аз търся три неща: смислено послание, автентичност и красота. Точно тях намерих в „Моментът преди порастване“.
Смисленото послание, автентичността и красотата не подлежат на научен анализ; те се усещат. За да ги откриете, трябва единствено да отворите сетивата си. Веднъж достигнали до вас, тези три елемента няма да ви оставят безразлични. Усетите ли пък думите на Лилия Йовнова, както аз ги усетих, ще преминете през моменти на наслада и болка, надежда и тъга, светлина и мрак. Неизбежно е.
За да не голословя, ето един от стиховете на Лилия Йовнова.
За мен лично крехката възраст на Лилия Йовнова прави стиховете ѝ още по-въздействащи. Дайте ѝ шанс и бъдете спокойни, че няма да съжалявате.
В случай че младостта на авторката продължава да ви притеснява, спомнете си, че „Дневникът на Ане Франк“, една от най-значимите книги на XX век, е дело на момиче, което умира в концентрационен лагер по време на Втората световна война, преди да е навършило 16 години.
Изобщо не се опитвам да сравнявам двете творби и съзнавам, че мъдростта е функция на опита и познанията, които се трупат с десетилетия. Понякога обаче някои хора се озовават в условия, при които трябва да пораснат по-бързо от обичайното и да започнат да си задават въпроси, които повечето от нас си задават на по-късен етап от живота си.
Заглавно изображение: Даниел Пенев
