Да си различен. Необичаен. Необичан. Дори от най-близките си. И така още от самото си рождение. Романът на Лидия Домковска „Резервен живот” (изд. „Колибри”) разказва историята на две момичета, сиамски близначки, чийто живот можем да опишем с една единствена дума – тъга.
Потиснати копнежи, болезнено детство, обречено щастие. И една мечта, която крепи целия им свят. Така живеят Злата и Сребра – двете сестри, които природата е избрала да събере в едно. Трудното си детство те прекарват на фона на историята на Титова Югославия от близкото минало. Изчистена от излишна напудреност и ненужна художествена измислица, книгата „Резервен живот” пресъздава историческата действителност в реалната ѝ, сурова и кървава същност, което придава на романа още по-голяма стойност.
Проследявайки житейския път на двете момичета от детските им години до живота им на пораснали млади жени, се сблъскваме с редица въпроси, отговорите на които остават лично наши разсъждения. Защото на преден план се засягат деликатните теми за чувството на малоценност; бремето да се чувстваш отхвърлен; силата на най-смелите мечти; цената, която сме готови да платим за тях. И чувството, когато го направим и ги сбъднем. Струвало ли си е…?
„Пази ме от моите желания” – Джени Холцер, американска концептуална художничка. Този цитат четем, отваряйки книгата „Резервен живот”. Макар и стъписваща, тази фраза пази безкомпромисната си точност, напомняща ни, че в живота нерядко искаме неосъществимото. А когато някак успеем да го направим възможно, цената за него е непреодолима болка.
С края си романът ни оставя насаме с много чувства. Тъга, горчива радост, неразбиране, копнеж. И някъде между тях вярата, която ни кара да продължаваме напред. Болезнено реален и човешки, написан по прекрасен начин, романът „Резервен живот” е книга, която ви препоръчваме горещо.