Станимир Беломъжев е един от най-големите таланти в ски бягането и ски ориентирането. Донесъл е на страната ни множество отличия от световния ранг. Успехите му в състезанията са значими за страна като България, която няма установени традиции в този спорт. Благодарение на своята воля, желание и труд, на които могат да завидят и да се учат много, зад гърба си той има сериозни спортни постижения. Станимир е световен шампион за младежи (2008 г.), носител на златен медал от Световната купа (2015 г.), трикратен европейски шампион (2013, 2014 и 2015 г.), златен медалист на трите дистанции от Зимната универсиада през 2016 г. А през 2017 г. печели първа световна титла за България на Световното първенството в Красноярск (Русия). Същата година бе удостоен с приза „Спортен Икар“ в категорията „Шампионско дълголетие“.
Какво те накара да избереш спорта като път в живота?
Станимир: Най-голямата роля, за да бъда днес спортист, изиграха моите родители. Баща ми и майка ми са треньори по ски бягане и ориениране и още от 2-годишна възраст са ме качили на ските, а баща ми и до ден днешен е мой личен треньор. Така, неосъзнато през годините, спортът ми стана начин на живот, за което съм им много благодарен.
Ски бягането е твоята първа дисциплина. Кога и как се запозна със ски ориентирането?
Станимир: За първи път участвах на състезание по лятно ориентиране на около 9-10-годишна възраст. Беше доста забавно, защото децата в тази група бягат само по трасе, което е маркирано с лентички и не е необходимо да се ориентират. За първи път участвах на ски ориентиране на 12 години. Беше много интересно и си спомням, че много се губих. Не си спомням кой точно се класирах, но страшно много ми хареса и реших да се занимавам паралелно със ски бягането и със ски ориентиране.
Снимка: Станимир Беломъжев
Кои са хората, които те подкрепиха да следваш мечтите си?
Станимир: Хората (институциите), които са ме подкрепяли през годините, са страшно много. Министерството на спорта, Българска федерация по ориениране, Българска федерация ски, всички мои спонсори през годините, близки и приятели. Но хората, които никога не са се съмнявали в мен и винаги са ме подкрепяли, дори и в най-тежките моменти, са моето семейство. Моите успехи са плод на много труд и лишения, както за мен, така и за близките ми. Без тях нямаше да мога да постигна всички тези успехи и да сбъдна най-голямата ни мечта – световната титла, защото тя не беше само моя мечта.
А 3-те най-важни урока, на които те научиха родителите ти?
Станимир: Упоритост, трудолюбие и отдаденост!
През 2017 г. спечели първата си световна титла. Как мина подготовката преди завоюването на този приз? Сподели ни за емоциите по време на първенството.
Станимир: Не мога да кажа, че подготовката ми през 2017 г. се е различавала с нещо повече от подготовката ми преди или след това. Просто явно беше дошъл моментът. Две години по-рано на Световното първенство в Норвегия заех две втори места на спринта и средната дистанция на минимална разлика от първия. Три пъти бях ставал европейски шампион и мисля, че всичко си дойде на мястото. Отностно емоциите по време на първенството… беше забележитено. Много съм щастлив, че успях да постигна този успех точно в Русия, една от най-силните страни в нашия спорт и точно на това първенство, което беше обявено за най-добре проведеното Световно първенство в историята на ски ориентирането. Всичко беше перфектно! Настаняване, транспорт, съдийски състав, райони, маршрути, церемонии по откриване, награждаване, закриване, публика, телевизионно предаване – всичко беше на изключително високо ниво и ние, състезателите, се почувствахме много специални, а още повече аз, след като успях да спечеля и един от стартовете.
Какво промени това отличие, което грабна на Световното първенство?
Станимир: Специално за мен, освен че се почувствах удовлетворен, защото постигнах целта, която преследвах дълго, не бих казал, че нещо друго се промени. По-скоро мисля, че чрез този успех, успях да популяризирам малко спорта в нашата държава. Получих две много големи признания и награди – Спортен Икар и почти попаднах сред десетте спортисти на годината на България (на 11 място). Мисля, че повече хора разбраха за нашия спорт и в частност за моите успехи.
Снимка: Станимир Беломъжев
Тази година също е успешна за теб, първоначално беше обявен за победител в дългата дистанция на Европейското първенство по ски ориентиране във Велинград, след като преодоля 19,8-километрово трасе за 1:34:39 ч., всъщност ти даде второ време зад действащия световен шампион в дисциплината Ерик Рост, който финишира за 1:33:48 ч., но шведът беше дисквалифициран след финала за пропусната контролна точка.
Впоследствие отборът на Рост подаде контестация, която беше уважена и така той спечели. Почувства ли разочарование?
Станимир: Разбира се! Няма как по друг начин да се почувствам, след като мен лично са ме декласирали няколко пъти, заради абсолютно същата ситуация, точно за такава техническа грешка. Веднъж даже бях декласиран, защото не ми отчете последна контролна точка, която беше на 100 метра от финала и всички треньори и зрители видяха как аз минавам през нея, протягам ръка към станцията и след това финиширам, но за мен нямаше прошка и журито не ме върна в класирането, както в случая на Европейското в България направи с Ерик Рост.
За съжаление във всички спортове има подкрепа към силните страни и тези, които имат лоби. Затова успехите ми, за мен и хората, които разбират от моя спорт, са още по-ценни, защото побеждавам състезателите на тези световни сили.
Имаш всевъзможни титли и медали. Коя е най-ценната ти победа и защо?
Станимир: Най-ценната, разбира се, е Световната титла. Толкова много години, толкова много труд, толкова много лишения. Както споменах по-рано, на предишното Световно първенство се класирах два пъти втори, като единия път загубих само с 4 секунди първото място. Просто страшно много я исках тази титла и съм щастлив, че я дочаках.
Покорил си всички върхове в ски ориентирането, какво ти носят всички успехи?
Станимир: Удволетворение. Когато успееш да постигнеш нещо, към което си се стремял толкова много време, сънувал си го и си го чакал с нетърпение да се случи, няма как по друг начин да се почувстваш. След всеки един мой успех се чувствам удволетворен, горд и щастлив.
И няма как да не те попитам един важен въпрос: по какъв начин финансираш всички подготовки и състезания и как смяташ, че може да се помогне за развитието на тези, които искат да се занимват със ски ориентиране?
Станимир: Това е една доста болна тема за мен, а предполагам и за редица български спортисти. Една трета от необходимото ми годишно финансиране, което обезпечава цялата ми тренировъчно-състезателна дейност, екипировка, възстановянане и логистика, се поема от Министерството на спорта и Българска федерация ориентиране. Другата една трета се обезпечава от всички мои спонсори и хора, които ме подкрепят, в това число и Община Троян, и третата една трета е свързана със самоинвестиция и компромиси към начините на пътуване, настаняване, хранене, а понякога и продължителността на лагерите, като по този начин може се икономисат средства. Тъжно, наистина!
Снимка: Станимир Беломъжев
Кога ти е било най-трудно?
Станимир: Когато нещата не вървят и най-вече в моментите, когато се правят точно тези финансови компросмиси. Когато не може да проведеш ползотворна подготовка и когато след това се постигне по-слаб резултат от желания. За съжаление тези моменти никой не ги вижда и никой не знае колко е трудно да се намерят сили да продължиш напред и да вярваш, че нещата ще се променят.
Твоят баща ти е треньор, шофьор, масажист и изобщо – всичко. Това е вашият екип. Работата с роднини може да бъде нож с две остриета. Как решавате различията на гледни точки, ако има такива?
Станимир: Моят баща е всичко за мен. Вие избороихте по-голямата част от функциите, които той изпълнява. Една от най-важните и най-неблагодарна за него е работата му по подготовката на ските за състезанията. Това е един страшно дълъг процес, който може да достигне до 5-6 часа преди старт. Разбира се, няма как да няма и противоречия, след като прекарваме повече от 200 денонощия в годинината заедно. Понякога се стига и до размяната на силни думи, но за щастие минава малко време, преглъщаме всичко и продължаваме да гледаме напред, към това, върху което сме се фокусирали.
Разкажи ни някоя забавна „спортна“ случка?
Станимир: Забавни истории има много. Постоянно има нещо, за което се смеем. Може би не на момента, защото може да е доста сериозно, но след като мине време стават забавни истории. Една такава беше доста назад във времето, когато бях още юноша. Тогава бяхме на Европейско първенсво за юноши до 17 години в Швейцария. Един ден преди да започнат стартовете за Европейското започна и Световното първенство за младежи и решихме да взема участие в него. Беше много студено и дистанцията беше спринт. Аз загрявах преди старта с тренировъчните ми ски, а баща ми трябваше да донесе на самия старт ските, с който ще участвам и планшета (това е устройството, което закачаме на гърдите си и поставяме картата в него 15 секунди преди старта). След като започнах да се приготвям за старта се оказа, че баща ми е забравил планшета, а вече трябваше буквално да заставам в стартовата клетка, така се наложи да стартирам без планшет. През цялото време на състезанието държах картата ту стисната между зъбите си, ту в ръката, а трябва да се диша и бута със щеките, беше истинско изпитание. Като цяло, ми беше много трудно и 100 метра преди финала изплюх картата и финиширах. На финала съдиите искаха да ме декласират, защото не вярваха, че съм участвал без планшет и си мислиха, че съм изчакал състезателя, който стартира след мен, за да бягам с него. За щастие, намерихме картата, на коята си личаха отпечатаците от зъбите ми и всичко се размина. Класирах се 9-ти при големите батковци, въпреки неудачите. На следващия ден, вече в моята група, успях да направя много добро бягане и за първи път станах Европейски шампион. След състезанието журналистите към международната федерация по ориентирена ме попитаха дали тази грешка, която ние допуснахме предния ден не е била умишлена и дали не сме се опитвали да направим някаква революция в ски ориентирането, при което избухнахме от смях и двамата с баща ми.
Снимка: Станимир Беломъжев
Коя е твоята рецепта за постигане на мечтите?
Станимир: Ох… не знам точно. Може би зад всеки един голям успех тайната рецепта е постоянството, упоритостта и вярата. Да вярваш, че точно ти може да го постигнеш и много силно да го искаш. Да се бориш с всички трудности, които животът ти предлага и да мислиш, колкото се може по-позитивно.
Имаш много интересна фамилия, от къде идва?
Станимир: Фамилията ми идва от далечен дядо в нашия род, който е бил албинос. Всички са го наричали „белият мъж“ и оттам с течение на времето сме станали Беломъжеви.
Когато прохождаше в спорта, така ли си представяше бъдещето и как виждаш себе си след 10 години?
Станимир: Не мога да кажа, че когато съм бил на 3-4 години съм си представял, че един ден ще стана Световен шампион. Но наистина, още от малък винаги съм се стремял да бъда първи. Всичко друго, освен злато, за мен е провал. Винаги, когато правя нещо, се опитвам да го направя по най-добрия начин и никога не оставям нещо за следващия ден. Може би вече като станах 18-20-годишен вече си представях, че един ден ще постигна най-голямата си мечта. Сега ми е малко по-трудно. Определено не мога да си представя как ще изглеждам след 10 години и с какво ще се занимавам. Но със сигурност ще имам едно хубаво голямо семейство и ще прекарвам колкото се може повече време с него.
Какво би пожелал на читателите на True Story.bg?
Станимир: Искам да пожелая на вашите читатали да бъдат здрави, много щастливи и да намират повече свободно време, в което да спортуват и да го споделят с близки и приятели!
