И защо в мен вали,
и защо в мен студено е –
писал съм и преди…
всичко вече решено е.
Не снежинки невидими,
а висулки от лед
се забиват в душата ми
всеки път щом съм с теб.
И вината е моя,
че съм слаб да си тръгна.
И ще бъдеш ти моя
само в сънна заблуда.
И не пиша сега –
смисълът пак се губи,
по-добре да заспя –
там – в съня, ще те любя!
Автор: Андрей Кирилов
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: Postpartumprogress.com
