Хиляди спомени свързват те с мен,
всички със смях озарени!
А помниш ли най-мрачния ден,
след който сме ний разделени!?
И времето бавно отсича
минути – безкрайни, мъчителни,
и тежка присъда изрича –
сама да съм в часове отегчителни!
Спасение търся в морето,
защото виновно пред мен е –
да прати мир на сърцето,
като те върне при мене!
Но месеци с него играят
и връщат вълните солени,
а мислите твои витаят –
нещастни и търсещи мене!
Знам, ще е дълга борбата,
но спомени от нашата песен
ще заместят с любов самотата
и ще те върнат наесен!
Автор: Кремена Славова
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: Hdwallpapers.pm
