Той не попита: „Каква е цената на този връх?“. Това беше неговата мечта. За нея заплати с живота си и сам се превърна във връх за другите, за оцелелите.
Из „Мечта отвъд долините“, Людмил Янков
Христо Проданов е първият български алпинист, достигнал до „Покрива на света“ – връх Еверест. Сам, без кислороден апарат. Датата е 20 април 1984 г. Маршрутът, който избира, е най-трудният възможен – по западния гребен.
Животът на Проданов е приключение. Страст, устрем, непокорство. От самото начало до последния му час. Голямата му любов е Балканът, гордо извисяващ се над родния му град Карлово. От малък Христо се чувства истински жив само там, горе в планината, където сграбчва свободата и вдишва красота.
Много са постиженията на Христо Проданов, с които се гордее цяла България. Хронологията на най-значимите от тях е следната:
Осемхилядници
Лхотце (8516 м) – 30 април 1981 г.; соло, без кислород
Еверест (8848 м) – 20 април 1984 г; соло, без кислород
Седемхилядници
Пик Ленин (днес Кауфман, 7134 м) – 6 август 1975 г.; 28 юли 1982 г.; 5 август 1982 г.; 13 юли 1983 г.; 2 август 1983 г.
Пик Комунизъм (днес Гармо, 7495 м) – 27 юли 1980 г.; 24 юли 1983 г.
Пик Корженевска (7105 м) – 28 юли 1979 г.; 31 юли 1979 г.; 8 август 1982г.; 29 юли 1983 г.
Ношак (7492 м) – 30 юли 1976 г.
Алпите
Матерхорн (4471 м)
Северната страна – 21-26 септември 1974 г. (първо българско)
Гранд Жорас (4208 м)
Северната страна по реброто Уокър – 30 юли-1 август 1967 г. (първо българско)
Пти Дрю (3733 м)
16-18 юли 1967 г.; 3-8 септември (първо и единствено българско)
Монблан (4807 м)
15-16 юли 1969 г. (първо българско)
Кавказ
„Кръста на Ушба“ – 25-28 юли 1970 г. (първо българско)
Траверс на Шхелда – 24 юли-1 август 1973 г. (първо и единствено българско)
20 април 1984 г, 3 ч. сутринта.
По радиостанцията в лагера на Христо Проданов и шерпа Ринджи се съобщава, че времето е благоприятно за атака на върха. Предвид разположението им (8000 м) и ранния час обаче, двамата се забавят и тръгват 2 часа по-късно. На 8200-я метър алпинистите се изправят пред 90-метрова скала с обратен наклон. Проданов успява да я преодолее, но Ринджи – не. Въпреки опитите на българина да го изтегли, той не успява да я изкачи и е принуден да се върне.
Ситуацията коства още време и сили на Христо, но той продължава нагоре. Достига връхната точка на Еверест чак в 18 часа. Тъй като е забравил българския флаг в една от раниците си долу, оставя фотоапарата си и откъсва част от стоящото там съветско знаме. Това му отнема повече от половин час.
Проданов не носи спален чувал, а сигналните му ракети се оказват негодни. Въпреки това звучи спокоен и щастлив по радиостанцията. Уверява българския екип, че ще намери място за пренощуване под върха, защото връщането в тъмното е немислимо.
21 април 1984 г. Проданов все още не се е завърнал в лагера, но достига до родината и целия свят с последните си думи, изречени по радиостанцията:
– Аз съм над голямата сива кула. Не съм далече. Не съм далече.
– Дръж се, Ицо, идват. Идват към тебе, дръж се.
– Стефчо, аз не съм в лагер пет, не съм в лагер пет. Аз…
– Вижда ли се от теб пети лагер… палатката?
– Не мога да видя оттука. Аз съм на жълтия пояс.
– Ице, ти си голям мъж, не заспивай! Ти си българин! Всичко е ОК, към теб тичат хора. Моля те, не заспивай! НЕ ЗА-СПИ-ВАЙ!!!
Днес, макар и повече от 30 години по-късно, емоциите от този разговор са все така силни. Христо Проданов е 13-ят човек, който изкачва Еверест без кислороден апарат, а подвигът му поставя България на седмо място сред страните, чиито представители са постигнали това геройство.
***
Мой покрив на света
(в памет на баща ми Христо Проданов)
от Силвия Проданова
И ако все пак някой те забрави
И споменът за тебе отлети –
не се сърди: животът ни остави
безпаметни, без хляб и без мечти.
Но ще напомням аз за тебе, татко,
приела твоя лик и твойта кръв.
И твоя път, неизвървян и кратък,
ще доизкачвам като собствен връх.
Не те упреквам, че остана горе,
че в ледните пространства изгоря –
ти се превърна на звезда в простора
и светиш днес на свойта дъщеря.
Ти идваш във съня ми и ме стряскаш.
Дланта ти на челото ми гори.
От мен открадна бащината ласка
и на върха висок я подари…
Макар че все те викам и те няма,
макар че си ми само сън, мечта,
аз се гордея днеска със баща ми,
останал вечен покрив на света.
Тази история ви хареса? Присъединете се към Truestory.bg и във Facebook, където ще ви разкажем за още вдъхновяващи личности и за техните постижения, стремежи и мечти!
