Отварям Facebook и гледам – снимка от рождения ден на бащата на приятелка, статия за това как да различим нарцисист, снимка на People of Sofia, статия за недвижимите имоти.
И нищо за избитите ученици в Кения…
Вчера и онзи ден няколко приятели споделиха снимки и послания за клането в гореспоменатата държава в Африка. Новината все пак стигна до избрани хора по социалните мрежи… въпреки че беше стара… въпреки че беше няколко дни след случилото се. Всъщност вие чухте ли за Кения?
В сряда вечерта животът си върви нормално за 800-те възпитаници на университетския колеж в отдалечената северна част на Кения, която граничи със Сомалия, пише британският в. „Гардиън“. На зазоряване в четвъртък всичко се променя и адът започва. Маскирани въоръжени мъже нахлуват в общежитията в кампуса. Най-малко 147 души са убити, най-вече студенти. Ислямистката групировка Al-Shabaab, която е базирана в Сомалия, поема отговорността.
Ако убият човек в твоя малък град – това е голяма новина. Ако убият 10 човека в столицата на твоята държава – това е голяма новина. Ако убият 100 човека в столицата на близка държава – това е голяма новина. Разстоянието е правопропорционално на броя на убитите, когато говорим за голямаТА новина – или цинично казано, колкото по-далечно е мястото на трагедията, толкова повече жертви трябва да има, за да привлекат те вниманието на медиите и обществото… Защо близо 150 човека в Кения не създадоха световна новина? Защо сме такива лицемери, че атентатът срещу „Шарли ебдо“ го направи с десетина души?
Африка отдавна не предизвиква интерес. Черни хора на „черния“ континент винаги са умирали с хиляди. Колко са 100 или 100 хиляди повече или по-малко.
„Шарли ебдо“ беше удар в центъра на сигурния Запад. Хората се почувстваха уплашени, че може да се случи и в техния сигурен офис. Лидерите се почувстваха уплашени, че това се случи в тяхното сигурно и силно статукво. Отзвукът, разбира се, беше мигновен. Имаше дори и парад.
За хората от Кения нямаше; нямаше и за всички останали убити в различни „локални“ конфликти през последната година. Просто един пример – в началото на годината над 2000 души са избити от ислямистката организация „Боко харам“ в Нигерия. Миналата година на 14 април „Боко харам“ отвлича 276 гимназиални ученички от училището им в Шибок, нигерийския щат Борно. Те и до днес не са открити. Поне за момичетата се роди хаштагът #saveourgirls.
С новите технологии и интернет разстоянията изглеждат по-близки. Освен това те промениха съвременното медийно пространство – вече почти всеки може да разпространява информация достъпно или сравнително евтино и много хора могат да отразяват от мястото на събитието. През последните години социалните мрежи доказаха, че са фактор, който не бива да бъде пренебрегван (неведнъж Иран или Турция забраняваха канали). И все пак някои новини са по-отдалечени и по-безинтересни. Ако се случи атентат там, където никога или почти никога не се случва, то това е голяма новина. Но ако за пореден път се случи клане или масово убийство в страна, в която по принцип това се случва (стрелбите в училищата и моловете в САЩ), то не всеки път събитието ще предизвика реакция от хората.
Освен всичко друго ние обаче не познаваме Африка и ужасно многото държави на континента. Голяма част от тях вече излизат от блатото на най-неразвитите нации, имат нормално държавно устройство и приток на чуждестранни инвестиции, идващи най-вече от Китай. И все пак светът продължава да бъде твърде голям, за да се интересуваме и от малките държавици на „черния“ континент, нищо че в Кения живеят 45 милиона души.
Може би хората и медиите ще променят нещо, а може би няма. Все пак говорим за терористични групировки, които получават финансиране и които унищожават общества и държави. Освен това медиите и хората се изморяват да гледат едно и също нещо. Тук убили някого, там 100 души. Ние имаме твърде кратък attention span, обръщаме внимание на събитие или новина за няколко секунди. Ако нещата с „Шарли ебдо“ се бяха повторили в някоя друга редакция във Франция, дали това щеше да предизвика същия шум?
