Някои читатели са чували малко или много за писателя Джордж Р. Р. Мартин покрай фентъзи сагата „Песен за огън и лед“ (по която е направен култовият сериал на HBO „Игра на тронове“, носещ името на първата част от нея). Други евентуално го познават и от романа му „Пясъчните крале“. Американският автор, роден през 1948 година, пише обаче от доста време и има не малко произведения.
„Приказни песни“ (от англ. Dreamsongs), издадена от изд. „Бард“*, съдържа над 30 кратки разказа и новели на Джордж Мартин. Книгата, в която писателят споделя и много автобиографични подробности, включва спечелилия награда „Хюго“ разказ „Търговия с кожи“ – първият и единствен текст от планираната, но нереализирана поредицата за детектива Ранди Уайт.
Историите в сборника са разнообразни. „Крепост“ например разказва за предаването на укреплението Свеаборг край Хелзинки на руснаците по време на шведско-руската война от 1808 година. Мартин пише историята, когато е студент. Тогава той е дълбоко изкушен от скандинавската история. От друга страна „И смърт и наследство ни оставя“ е добър разказ, който представя възможността Америка да се сдобие е луд „пророк“ по подобие на Хитлер.
„Героят“ е първият разказ на американския автор, за който той получава чек. Това разбираме от главата „Мръсният професионалист“. Разказът бил откупен, но ръкописът и чекът паднали случайно зад някакъв шкаф и след това били намерени. В скоби прочутият сега писател споделя: „Ако в някоя паралелна или алтернативна вселена никой не бе надзърнал зад този шкаф, щях да си остана журналист“. Да, създателят на „Игра на тронове“ е работил като спортен журналист, след като завърша 4-годишен курс на обучение в Северозападния университет. „Героят“ е история, която ще запомня. Това е научнофантастичен разказ – добър, тъжен и издържан в стила на времето си.
„Въпреки това продажбата си е продажба, публикацията си е публикация и вторият път е почти толкова вълнуващ, колкото и първия, както в литературното творчество, така и в секса“, споделя духовито Мартин. Той говори за втория си продаден разказ, за който не получава толкова пари, колкото за първия. След като написва разказите „Мъглите падат на разсъмване“ и „Втори вид самота“, сам Мартин ги оценява като силни. Той споделя, че „Втори вид самота“ олицетворява пробив в творчеството му. Заради явно личните описания в един момент писателят започва да се съмнява, че иска хората да го прочетат, тъй като до голяма степен той се разкрива твърде много чрез творчеството си.
От „Приказни песни“ ми беше интересно да разбера, че когато след развода си Мартин се мести в Санта Фе, известният фантаст Роджър Залазни го взима под крилото си, макар че двамата се познават бегло. В книгата авторът на „Песен за огън и лед“ също така споделя какво мисли за „Властелинът на пръстените“ на Джон Р. Р. Толкин и творчеството на любимия ми Робърт Хайнлайн.
„Никога не бях пътувал никъде и именно любимите ми книги ме отвеждаха в непознати земи, които дори не бях сънувал, че съществуват, земи, където можех да бродя под светлината на далечните звезди“, споделя Мартин в автобиографичната част от книгата. Като всички останали разкази, пък били те и фантастични, и тези на Мартин в „Приказни песни“ отразяват епохата, в която са написани. Има я абсурдно изглеждащата в момента представа за бъдещето на 70-те, както и идеята за дългата война с големия враг или пътуването в космоса. Разбира се, в книгата са поместени и фентъзи истории, като Мартин подчертава, че винаги е писал както научна фантастика, така и фентъзи.
А най-новата книга за 2019 г. на Джордж Р.Р. Мартин е със заглавие „Огън и Кръв“ и разказва историята на дома Таргариен.
*Изд. „Бард“ е партньор на TrueStory.bg.
