И когато се събудих,
бях сам. Птичката беше излетяла.
Така че запалих огън.
Не е ли добре, норвежко дърво?
Това е последният куплет от песента на Beatles – Norwegian wood. Същото прави и Мураками със своята версия на “Норвежка гора” – запалва огън в сърцата ни и ни кара да си тананикаме мелодията на песента, докато си мислим за Тору, Наоко, Мидори, Рейко, Нагасава, Хацуми и Кидзуки – всички до един запомнящи се герои в един от най-известните романи на автора.
Мураками ни отвежда в Германия, където 37-годишният Тору Ватанабе каца и когато звучна кавър версия на “Норвежка гора” на Бийтълс започва да се лее, тя извиква у него носталгични чувства – спомени от времето му като студент в Токио за безвъзвратно отминали времена. Мураками ни пренася в онези години – 1969 и 1970 година, през които назряват протестни шествия в университети по цял свят, включително и Токио, но това по-скоро служи като основа за по-нататъшните събития, които бележат живота на Тору Ватанабе. Младият герой няма много приятели. Най-добрият му приятел Кидзуки дружи с Наоко – негова приятелка от детството и тримата заедно решават, че могат да си бъдат достатъчни. Внезапната смърт на Кидзуки обаче отваря обаче празнота и разделя двамата му приятели. Докато Тору се съсредоточава върху образованието си и новия си живот, Наоко се затваря в себе си и решава да отиде да се лекува в санаториум насред живописни гори. Чувствата между Наоко и Тору не угасват и претърпяват различни обрати. В живота на Тору обаче се появяват и много други хора – независимата и освободена Мидори, която с лекота изумява всички около нея; Рейко – съквартирантката на Наоко, която не се разделя със своята китара и пакет цигари, Нагасава – егоцентричният му богат приятел и Есесовеца – смахнатият съквартирант на Тору в пансиона, където прекарва първите си години като студент. И докато всеки от тях попада в своя водовъртеж и кладенец от емоции, Мураками умело ни води из най-тъмните и дълбоки дебри на подсъзнанието.
“Норвежка гора” е досущ като “ливадния” кладенец, за който Наоко говори – дълбок, със скрит смисъл, отнасящ ни вдън гора, карайки ни да погледнем навътре в себе си. Кладенецът се намира на разделителната линия , където свършва ливадата и започва гората; на разделителната линия, където свършва живота и започва едно нищо – толкова дълбоко и непрогледно, че паднеш ли в него, ще намериш своя край. Загледа ли се човек в това нищо прекалено дълго, може да види “всичките световни тъми”, загнездили се там. Точно това и донякъде прави Мураками – отвежда ни отвъд тази разделителната линия, където свършва живота и започва това нищо и ни кара да надникнем в кладенеца, вдън горите норвежки – за да почувстваме различни палитри от емоции. “Норвежка гора” е от онези зимни четива, които ни отвеждат дълбоко в тези гори на изпепеляващи чувства и разпалват у нас огън, който трудно може да бъде угасен.
Надникнете и в останалите ни „Книги“!