След любовта
остават телефонни номера*,
които постепенно ще забравим,
адресите в бележника,
който някой ден ще изгубим,
празните маси в „Хавана”,
„Пулс” и „Ритон”,
на които никога вече
няма да седнем заедно.
Споделените книги,
избледнели писма,
телеграми, с които ме викаше
чак от другия край на света,
закопнял за дъха и смеха ми.
Проклетите гари още стоят –
тези неми свидетели
на тръпнещо чакане
на усмивки, сълзи и раздели…
Eдна скърцаща стълба
под забързани стъпки –
едри глътки откраднато щастие…
Градинската пейка
с протрити дъски,
още помни
топлината на моето тяло,
а ръцете ти
отдавна са я забравили.
Улиците на стария град
напразно ще чакат
танцът на влюбени сенки
под снежинките в мрака.
След любовта идва нова любов,
нови срещи и нови раздели,
до онази, която до гроб
ще докосва косите ни бели.
*“След любовта остават телефонни номера, които избледняват“ – Момо Капор
Автор: Златина Великова
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: therapy-counseling.net
