На снимката горе: Stuttgart City Library в Щутгарт, Германия. Източник: Личен архив на Даниел Пенев
Любителите на информационните технологии и средствата за комуникация имат склонността да гледат на технологичните корпорации като на чудовище на Франкенщайн от нов тип, което поглъща библиотеки, книжарници и други културни средища. Докато някои от години провъзгласяват края на библиотеките, сътрудникът на сп. Forbes Тим Уорстол отива още по-далеч:
„Затворете библиотеките и купете на всеки гражданин абонамент за Amazon Kindle Unlimited“, писа Уорстол през юли 2014 г., обяснявайки как по този начин родната му Великобритания може да спести много пари на данъкоплатците.
Уорстол може би има право от чисто финансова гледна точка, но допуска фундаментална грешка: той гледа на библиотеките като на консервативни пространства, които предлагат единствено и само лавици с книги. Обществените библиотеки, особено в големите градове на Западна Европа и САЩ, се намират в доста по-светло положение, отколкото предричат хора като него.
Прекрасен пример е Градската библиотека в Кьолн, Германия. Тя събира традиция и модерност под един покрив и подсказва как ще изглеждат библиотеките на бъдещето. Библиотеката отбелязва ръст в посещаемостта от 60%, откакто Ханелор Фогт става главен библиотекар през 2009 г. По-висока посещаемост, наред с ръст в заемането на книги, се наблюдава и в други от приблизително 3 800 обществени библиотеки в страната на писателите и философите. Въпреки че се опитват да привлекат интереса най-вече на хората между 20 и 30 г., от Градската библиотека в Кьолн се радват на интерес от страна на хора на различна възраст, с различно ниво на образованост и с различно социално положение.
Централният вход на Градската библиотека в Кьолн, Германия. Снимка: Stadt-koeln.de
„Съвременната библиотека не се ограничава до книги и медии“, казва Фогт, цитирана от немското бизнес списание WirtschaftsWoche. „Тя е място за учене, сътрудничество и активно творчество.“
Както казва авторът на материала Конрад Фишер, Градската библиотека в Кьолн се превръща от „място на държавна издръжка, което събира прах“, в „иновативен център“.
Германия в никакъв случай не е подвеждащ пример. Мащабните обновявания и изграждането на скъпи и изтънчени библиотеки на Запад опровергава популярното мнение, че цифровите технологии и средствата за комуникация ще убият библиотеките. Въпреки че Google, Amazon, Apple, Facebook и компания променят правилата на играта и въпреки че хората в страни като Великобритания са свидетели на затварянето на стотици библиотеки през последните години, библиотеките най-вероятно ще останат наоколо за в бъдеще. Вместо да ги превръщат в отживелица, компютрите, смартфоните, таблетите, електронните четци и 3D принтерите стимулират библиотеките да се обновяват. Технологичната революция в голяма степен поставя началото на библиотечен ренесанс, при който библиотеките и библиотекарите започват да подобряват и обогатяват услугите и преживяванията, които предлагат, така че да продължават да дават добавена стойност във високотехнологичния и свръхконкурентен XXI век.
Подобно на Тим Уорстол, много хора интуитивно свързват библиотеките с книги или като цяло с четене. Фактът, че онлайн съдържанието през 2011 г. надвишава милиони пъти съдържанието във всички книги, писани дотогава, кара експерти и любители на новите технологии да смятат, че библиотеките рано или късно ще станат жертва на вездесъщите технологични гиганти.
Ограничаването на библиотеките до четенето и третирането им като остарели институции е доста несправедливо. Под една или друга форма библиотеката като институция успява да просъществува от появата си през VII век преди новата ера до днес, което я нарежда сред най-устойчивите изобретения на човечеството.
„Традиционната представа за библиотеките като тихи места за четене и заемане на книги – и за библиотекарите, които постоянно молят да се пази тишина – е остаряла, тъй като библиотеките се превръщат в оживени градски центрове“, пише Дебора Фелоус в сп. The Atlantic.
Според данни на Американската библиотечна асоциация (АБА) в САЩ днес функционират около 123 000 обществени, училищни, университетски, многофункционални и други видове библиотеки. Обществените библиотеки все повече се превръщат в „общностни центрове“, които свързват както хора и информация, така и хора с други хора. Като предоставят информация и други ресурси на мъже и жени, млади и по-възрастни, богати и бедни, работещи и безработни, жителите на големите градове и хората в провинцията, обществените библиотеки „създават равни условия“ в един изключително конкурентен и глобален свят.
„[Библиотеките са] места, които подпомагат социалното общуване и социалната справедливост, места, които насърчават свободната мисъл и любопитството у децата“, смята роденият в Афганистан американски писател Халед Хосейни. „Често те са първите, които идентифицират проблемите и нуждите на една общност.“
Един от тези проблеми днес е достъпът до информация, който предполага достъп до интернет, тъй като повечето информация се намира онлайн.
Близо 75% от библиотеките в САЩ са единственият източник на безплатен достъп до компютри и интернет за своите потребители, заяви бившият президент на АБА Роберта Стивънс при посещението си в България преди няколко години. Почти 70% от американските библиотеки предлагат достъп до специализиран софтуер и програми, през които хората могат да се информират за случващото се на трудовия пазар.
„Местната библиотека, традиционен източник на книги и други печатни материали, е трансформирана в “спасително въже” за много общности, предлагайки обучение в технологии, семинари за подготвяне на CV, за търсене на работа и явяване на интервю“, каза още Стивънс. „Тъй като повечето работни места в нашата страна изискват онлайн подаване на документи, обществените библиотеки помагат на потребителите да попълнят електронните формуляри.“
Във времена, в които информацията е злато и голяма част от общуването се извършва онлайн, се появява огромна пропаст между информационно богатите и информационно бедните. Според проучване на Pew Research Center възрастните с по-висока образователна степен, по-висок семеен доход и повече технологии с интернет връзка „е по-вероятно да участват в днешната образователна екосистема и да използват информационните технологии“ в своя полза.
Цифровото разделение поставя богати страни като САЩ и по-бедни и по-малки страни като България пред редица предизвикателства. Дните, когато функционалната грамотност, която включва умения като четене, писане и смятане, е достатъчна за успех в живота са минало. Интернет бомбардира хората с изобилие от текстов, снимков и видео материал, което значително затруднява ориентацията в онлайн пространството, особено за тези, които нямат необходимата информационна грамотност.
Нийл Геймън. Снимка: Robin Mayes, The Guardian
„Google може да ти даде 100 000 отговора, а библиотекарят може да ти даде правилния отговор“, с право отбелязва британският писател и застъпник на библиотеките Нийл Геймън.
Всъщност библиотекарите могат да направят много повече: те могат да обучат хората сами да намират правилния отговор. При преминаването от „икономика с оскъдна информация към икономика с изобилие от информация“, както Геймън описва настоящата ситуация, библиотеките стават още по-ценни.
„С всичките тези технологии библиотеките стават още по-ключови, тъй като критичността на отсяване на информацията и намирането на точната информация ще става [все по-важна]“, убедена е Спаска Тарандова, директор на Фондация „Глобални библиотеки“ в България. „Свободата на пространството предполага човек да има базисна подготовка в това как да определя кой ресурс е надежден, кой е прост плод на нечие въображение и спекулация.“
Приблизително 960 от всички 2 800 обществени библиотеки у нас разполагат с от 3 до 25 компютъра и много от тях предлагат безплатни обучения по компютърни умения, раказва Тарандова. Повечето от участниците в тези обучения са възрастни хора, които имат компютри у дома, но не умеят да работят с тях, защото близките им нямат време да им обърнат достатъчно внимание.
Освен курсове по компютърна грамотност, някои регионални библиотеки в България също така предлагат езикови курсове и обучения по медийна грамотност, често в сътрудничество с университети, местни институции, фондации и доброволци.
Елица Лозанова-Белчева, преподавател и изследовател в Катедра „Библиотекознание, научна информация и културна политика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, споделя мнението на Спаска Тарандова, че библиотеките могат да допринесат за намаляването на цифровото разделение. Според нея това разделение е още по-сериозно, защото малцинствените групи като ромите и гражданите с увреждания са по-застрашени от социално изключване.
Спаска Тарандова, директор на Фондация „Глобални библиотеки“ в България. Снимка: Azcheta.com
Много хора, особено младежите, имат изцяло погрешна представа за информационната грамотност, обяснява Лозанова-Белчева. Те разбират информационната грамотност като умението да извършват елементарно търсене в Google, да пишат и четат имейли и да общуват с приятели във Facebook. Подобни занимания не представляват информационна грамотност, казва тя. Именно затова повечето хора трябва да преминават обучение, така че да могат да се възползват от ресурсите, достъпни онлайн.
Лозанова-Белчева, която в момента заедно с колеги разработва програма за информационна грамотност за студентите на СУ „Св. Климент Охридски“, смята, че всички университети трябва да обучават студентите как да търсят, проверяват, презентират и разпространяват информация.
„[Чрез такова обучение] ти започваш не само да знаеш как да ползваш библиотеката, не само да знаеш какво е интернет и как да търсиш научна информация в интернет, не само как да цитираш правилно и да не плагиатстваш, но всъщност в крайна сметка излизаш информационно грамотен“, казва Лозанова-Белчева. „Можеш да се справяш с всякакъв тип информация и да прецениш коя информация е надеждна.“
Обществените библиотеки като цяло облагодетелстват по-непривилегированите граждани извън столицата. Наред с предлагането на полезна информация и различни обучения, библиотеките постепенно намират нова ниша: електронно правителство.
„През последните години библиотеките се явяват посредник между потребителя и услугите на електронното правителство“, обяснява Лозанова-Белчева и дава за пример някои обществени библиотеки в САЩ, където има библиотекари, които отговорят само за електронното правителство. „Световните тенденции и изследвания сочат, че самите потребители предпочитат да ползват услугите на електронното правителство чрез библиотеката, защото те имат доверие в тази институция.“
Услугите на електронното правителство, чрез които гражданите имат достъп до административна информация, обществени институции и служители и могат да извършват разнообразни операции от дистанция, вече се срещат в библиотеки не само в САЩ, а и в България.
Основаната през 1888 г. Регионална библиотека „Любен Каравелов“ в Русе е поместила ангажимента да помага на гражданите в използването на услугите на електронното правителство в своята мисия. Библиотеката цели, наред с други задачи, да насърчава и подпомага „потребителите при ползване услугите на „Е-правителство“ и да работи „за интегрирането на всички членове на общността в глобалното информационно общество“. За целта библиотеката предлага безплатен и бърз достъп до информация за услугите на електронното правителство в три области: заетост, здраве и финанси.
Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в Русе. Снимка: Rusetourism.org
Секцията за заетост предоставя инструкции за ефективно търсене на работа, съвети за изработване на идеалното CV и мотивационно писмо и препоръки за добро представяне по време на интервю за работа. Потребителите, които желаят да направят справка за здравно-осигурителния си статус, да проверят каква част от цената на дадено лекарство се поема от здравната каса или да закупят помощни средства за хора с увреждания, могат да го направят през сайта на библиотеката, докато пият сутрешното си кафе. Секцията за финанси съдържа информация за видове потребителски кредити, стандартни документи при кандидатстване за кредит, семеен бюджет и други теми от финансово естество.
Друг съществен момент, който често отсъства от дискусиите за бъдещето на библиотеките, е разликата между посещаването на библиотека и използването на библиотечни услуги. Днес, когато милиони хора са свързани към интернет 24 часа в денонощието, много процедури се извършват онлайн. Дори и на пръв поглед бавно, библиотеките постепенно се адаптират към скоростта на технологичната революция и променящите се начини на потребление.
„Аз също не влизам много често в библиотеката [на СУ], но на компютъра си имам базите с данни, колекции с електронни книги, мога да си запазя книга, мога да прочета някаква статия, мога да поръчам да ми сканират статия и да ми я пратят“, обяснява Лозанова-Белчева. „Т.е. аз ползвам услугите на библиотеката много активно, но физически не съм в нея.“
Тази промяна в потреблението може да доведе до погрешни заключения, смята преподавателката. Тя посочва като пример проучванията върху читателската активност на българите. Тъй като те се основават на традиционни данни като заети книги, тези проучвания рисуват неточна картина.
„Значи все пак библиотеките като физическо пространство са обречени да изчезнат!“ биха възкликнали песимистично настроените за бъдещето на библиотеките. Действителността обаче е далеч по-пъстра. За да постигнат устойчивост, библиотеките прокарват мащабни реформи, като трансформират както облика си, така и услугите, които предлагат.
„Библиотеки на XXI век са тези, които са направили стъпката от състоянието да бъдат концентрирани върху съдържанието към това да бъдат едновременно концентрирани върху потребителите и върху съдържанието“, подчерта Роберта Стивънс при посещението си в България преди няколко години. „Това са библиотеките, които разбират, че съчетаването на физически и виртуални колекции води не само до обогатено знание, но и до развиване на уменията на потребителите за XXI век. Това са библиотеките, които активно изграждат партньорства и се кооперират, за да достигат до нови аудитории и да разширяват сферата си на влияние.“
Добрите примери в тази посока отново са от библиотеки в САЩ.
„Библиотеката в Уест Хартфорд, Кънектикът, предлага курсове по разговорен английски за имигранти“, разказва Дебора Фелоус в мартенския брой на сп. The Atlantic. „Библиотеката в Сиатъл предлага часове по основните права и задължения на гражданите. Библиотеката в Дулут, Минесота, има програма за заемане на семена за местни градинари. Библиотеката във Вашингтон предлага танго всяка събота следобед. В библиотеки съм практикувала йога и Тай Чи, пила съм лате в кафенета и съм гледала как млади хора от поколението Y (т.нар. millennials – бел.) с лаптопи организират свои стартъп офиси на дълги маси в читални. Библиотеките служат като опора в случай на бедствие: библиотеката във Фъргюсън, Мисури, работеше дори когато училищата бяха затворени, а библиотеките в Ню Джърси предоставиха подслон след урагана „Санди“.“
Библиотеката в Дулут, Минесота, САЩ. Снимка: Duluthlibraryfoundation.org
Няколко библиотеки в Айова, САЩ, пък помагат на местни жители да се подготвят за гласуванията през февруари в рамките на изборите за президент, като ги запознават с процедурите и местата за гласуване, кандидатите и техните кампании, медиите и други полезни онлайн източници на информация.
Българската писателка Невена Митрополитска, която живее със семейството си в Канада от края на 90-те години, смята, че в епохата на цифровите технологии милиони хора жадуват за повече лична комуникация.
„Сега се говори за библиотеката като „трето място“ – между офиса и дома, място, където човек да се чувства достатъчно комфортно, но все пак да не е у дома и да има възможност да осъществява социални контакти“, казва Митрополитска, която има опит като журналист и библиотекар, а през миналата година публикува първия си роман „Анна и планината”.
Ако има дума, която най-точно показва как обществените библиотеки опитват да надградят върху функциите на агората в Древна Гърция и на кафенетата в Западна Европа от XVII век, това вероятно е Makerspaces („творчески пространства“).
Първите Makerspaces се появяват в Fayetteville Free Library в Ню Йорк преди около пет години. Те представляват обособени пространства с 3D принтери, скенери и други технологии, с които хората могат да създават предмети на изкуството или предмети за ежедневна употреба. Тези творчески пространства наподобяват лаборатории за неспециалисти, особено за деца и юноши, които могат да пуснат въображението си на воля и да почиват активно в компанията на близки и приятели.
Такива творчески пространства вече съществуват в някои библиотеки в България. През пролетта варненската Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, в партньорство с Училище по роботика Robopartans, проведе курс по 3D принтиране и моделиране. Библиотеката, която през март стана първата обществена библиотека в страната със система за самостоятелно заемане (self-check), организира няколко тричасови издания на курса. В рамките на обучението участниците, които трябва да са поне на 12 г. и да носят собствени лаптопи, се учат да моделират 3D предмети като куб, любим герой или инструменти за всекидневна употреба.
Регионална библиотека „Захарий Княжески“ пък от няколко месеца предлага уникална за страната услуга: библиотерапия. Единадесет сертифицирани консултанти, които са преминали обучение, организирано от библиотеката с финансовата подкрепа на Фондация „Глобални библиотеки“, провеждат консултации с посетители на библиотеката и им помагат да намерят книги, които разглеждат някои от проблемите им.
„Чрез услугата читателите получават специално внимание, достатъчно време да споделят проблема, който ги тревожи, конфиденциалност на разговора и книга, подбрана лично за тях“, разказва Надежда Груева, директор на библиотеката.
Въпреки библиотечната революция в културен, образователен и социален план и въпреки тоновете информация онлайн, библиотеките продължават да изпълняват една от изначалните си функции: да опазват културното наследство и историческата памет на човечеството. Заедно с архивите, библиотеките отговарят за опазването и дигитализирането на огромни количества печатни и аудиовизуални материали – скъп, продължителен и специфичен процес, който се случва в една постоянно променяща се среда.
Ричард Овенден, директор на Bodleian Libraries (на снимката долу) в Оксфордския университет, твърди, че цифровата информация е дори по-податлива на деградация, отколкото информацията, записана върху пергамент или хартия. „Във времена на „информационно пренасищане“ има опасност да не успеем да предоставим достъп на бъдещите поколения до мъдростта, а и грешките, на техните предшественици“, пише Овенден.
Weston Library, част от Bodleian Libraries в Оксфордския университет, Великобритания
Безспорен факт е, че технологичната революция улесни достъпа до документи с историческа и културна стойност. Дистанционният достъп обаче никога не може да даде на хората удоволствието, което те изпитват, когато държат такива документи в ръцете си и се връщат назад във времето във въображението си.
„Да бъдеш в стаята, където Елизабет I е написала документ, който впоследствие подарява на втората си майка Катрин Пар, кара тялото ти да изтръпне по начин, по който досегът през екран никога не може да направи,“ казва Овенден и допълва, че в електронен вариант някои детайли са трудно забележими.
Това се отнася за абсолютно всеки материал, защото четенето не се свежда до натрупването на повече или по-малко полезни факти. Четенето е комплексно интелектуално и емоционално занимание, при което четящият отваря врати, които до този момент са били затворени, изследва непознати светове, общува с автора (жив или мъртъв) и израства в личностен план посредством съчетанието на реално и въображаемо.
„Онлайн хората могат да намерят книга, която те знаят, че искат да прочетат, но е много по-трудно да намерят книга, която не знаят, че искат да прочетат“, казва Нийл Геймън. „Да посегнеш към книга заради интересната корица, защото е до книгата, която възнамеряваш да прочетеш, защото стои на лавицата с върнати книги, над или под книгата, която връщаш.“
Изграждането на ултрамодерни библиотеки, които предлагат достъп до познание, работни пространства, места за срещи и разнообразни форми на забавление, в страни като Германия, Финландия и дори България е ясен знак, че някои управляващи оценяват значимостта на библиотеките.
От октомври 2011 г. Щутгарт в Германия разполага с живописна градска библиотека за 79 милиона евро (на водещата снимка), която днес е популярна туристическа дестинация. Финландия реши да отбележи 100 години от обявяването на независимост с откриването на нова централна библиотека в столицата Хелзинки – „дигитално интелигентна“ и „екологична“ обществена библиотека на стойност 96 милиона евро, която се очаква да приема по 10 000 посетители дневно, след като отвори врати през декември 2017 г. Дори постсоциалистическа България, злощастно известна с високи нива на корупция, нереформирана съдебна система и слабо финансиране в областта на образованието и културата, привлече внимание с проекта за нова сграда на регионалната библиотека във Варна. Ако всичко върви по план, след четири години и приблизително 18 милиона евро морската столица може да стане дом на първата обществена библиотека, построена у нас след рухването на комунистическия режим.
Проект на Architects for Urbanity (Холандия) за нова сграда за варненската регионална библиотека. Снимка: Varnalibrary.bg
Тези и други подобни примери свидетелстват, че библиотеките не просто ще оцелеят, а вероятно ще стават все по-привлекателни и нужни културни, образователни и социални центрове.
„Задължени сме да подкрепим библиотеките“, заяви Нийл Геймън по време на своя лекция през октомври 2013 г. „[Задължени сме] да използваме библиотеките, да насърчаваме другите хора да ги използват и да се противопоставяме на затварянето на библиотеки. Ако не цените библиотеките, значи не цените информацията, културата и мъдростта. Заглушавате гласовете на миналото и ощетявате бъдещето.“
*Заглавието е перифраза на прочутия средновековен възглас „Кралят е мъртъв. Да живее кралят!“, използван в някои страни (първоначално във Франция) при смърт на владетел и възкачването на неговия наследник на трона.
Текстът на Даниел Пенев е публикуван за първи път в юнския брой на сп. BBC Знание
Заповядайте и в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще откриете още завладяващи истории и интересни анализи и ревюта!
