Рей Бредбъри беше един от любимите избори, когато се ровех из библиотеката на баща ми преди години. Когато се говори за емблематичния автор, повечето хора се сещат за „451°градуса по Фаренхайт“. Бредбъри обаче има толкова много стойностни произведения и със сигурност не е един от писателите, за които една творба става тяхна марка. В началото на март изд. „Бард“* преиздава някои от големите произведения на американския автор, като в том 2 с творбите на Рей Бредбъри се включват „Марсиански хроники“, „Дървото на Вси светии“ и „Нощен влак за Вавилон“.
Има спорове дали „Марсиански хроники“ е роман или сборник от кратки разкази, обединени около една тема. Независимо от двете виждания обаче това представлява една добре представена картина за мястото на човека в обществото, порива му към разруха, напредъка и изчезването на цивилизации и вечните човешки стремежи да си пръв и най-добър, често независимо от цената. Разбира се, има ги и положителните страни на човешката природа, сред които изконната идея да градиш. Това са все неща, които вълнуват фантастите от средата на миналия век на фона на милитаризацията, Студената война, загубата на връзката с природата и други проблеми на тогавашното, но може да се каже и сегашното общество. В „Марсиански хроники“ го има почти задължителното за фантастите пресъздаване на обществени теми в невероятен сюжет.
Въпреки малко по-различното бъдеще, което Бредбъри си представя, и това, което реално се случва, „Марсиански хроники“ събира интересно разказани истории за колонизацията на Марс от хората и последиците за двете страни.
„Дървото на Вси светии“ е роман на Рей Бредбъри, публикуван през 1972 г. В него се разказва за осем момчета, които тръгват да събират лакомства за Вси Светии. Още в началото обаче те разбират, че техния девети (и много важен за веселбата) приятел е изчезнал, а момчетата се впускат в невероятно приключения, за да го спасят. Малките герои препускат през времето, за да разберат историята на Вси Светии и човешкия страх, а разказваческият талант на Бредбъри не изневерява, за да се получи една вълнуваща история.
Е, „Нощен влак за Вавилон“ си е официално сборник с разкази, който е от сравнително по-новите произведения на починалия през 2012 г. писател. Сборникът, който на английски език носи името „Сляпо шофиране“ („Driving Blind“), е от края на 90-те години на миналия век. Разказите са доста – 21 на брой, така че сред тях за всеки може да намери нещо ново или уникално, но все пак в стила на Бредбъри.
„И накрая „Сляпо шофиране“ е спомен от времето, когато бях на дванайсет години и се запознах с катерещия се по фасадите на сградите Човек-муха. Такива герои не се срещат под път и над път. Сами можете да се убедите, че когато музата говори, аз затварям очи и слушам. Веднъж в Париж траках, без да гледам, на пишещата си машинка в тъмна стая и за седемдесет нощи написах роман от 150 страници, без да видя какво се е получило. Ако това не е сляпо шофиране, какво друго?“, казва Бредбъри в послеписа на „Нощен влак за Вавилон“/“Сляпо шофиране“.
*Изд. „Бард“ е партньор на Truestory.bg.
Заповядайте в страницата на TrueStory.bg във Facebook, където ще може да прочетете още ревюта на класики и съвременна литература.