Автор: Rocket Rackoon
„Първият отмъстител: Войната на героите“ (Captain America: Civil War) е добър филм. Дори много. Основният проблем на лентата на братята Русо обаче е, че се опитва да бъде прекалено много неща едновременно. И ако нямаше солидния гръб на актьорите и досегашните филми от Marvel Cinematic Universe (MCU), положението можеше да бъде далеч по-лошо. Но да вървим по ред на номерата:
Третата част на приключенията на Капитан Америка (Крис Евънс) започва около година след събитията в приетия с доста смесени чувства “Отмъстителите: Ерата на Ултрон“ (Avengers: Age of Ultron). Капитанът и неговият екип провеждат операция, която до води до още смъртни случаи. В резултат държавният секретар генерал Рос (в ролята Уилям Хърт – завръщаш се след 8 години отсъствие от MCU) обявява, че Отмъстителите имат нужда от контрол.
Предложението е прието от ексцентричния милиардер Тони Старк (Робърт Дауни-младши), но не и от Капитана. Последвалият конфликт разединява групата супергерои, които са принудени да изберат страна – Закона и известен контрол над действията му или свободата и статут на престъпници.
Както споменах по-рано, актьорският състав е най-силната страна на (къде на шега, къде насериозно) наричния Avengers 2.5 филм (основно заради присъствието на повечето Отмъстители).
Снимка: Marvel Cinematic Universe
Както Робърт Дауни-младши въплъщава всичко, което един истински Тони Старк трябва бъде, такова е положението и при Крис Евънс. Със сравнително малко диалог той за пореден път прави ролята „своя“. На помощ му идват отново Сам „Сокола“ Уилсън (изключително харизматичният Антъни Маки) и други различни по сила и мотивация герои. От своя страна Старк може да разчита на своя „Номер 2“ – лейтенант Джеймс Роудс (Дон Чийдъл), който освен да гледа лошо и да си лае репликите, през по-голямата част от филма не прави нищо друго. На страната на ексцентричния милиардер избират и други герои, сред които и Вижън (Пол Бетани). В случая за споменаване е фактът, че незнайно защо, Бетани играе героя си по изключително злокобен начин, което прави образа-кръстоска между Железния човек и Супермен (поне според мен), да изглежда сякаш се готви да изнасили някого.
Няколко думи и за самия Старк. В този филм за първи път от много време насам образът му претърпява развитие. Дауни-младши този път не само се усмихва и ръси глупости, а трябва да взима решения, които не е ясно до какво ще доведат в крайна сметка. Мисля, че това е най-силната поява на героя може би от първия филм Avengers или от последвалия Iron Man 3.
Друга силна страна на лентата е това, че този път разрушенията на цели градове са сведени до минимум. Факт, който силно адмирирам. Защото ако има нещо, което беше преекспонирано до болка в последните 10-ина години на комиксови адаптации, е именно нарисуваните на компютър сцени, в които цели градове – например Ню Йорк, биват сравнени със земята. В тази връзка – глупаво изглеждащата битка на летището, която присъства и в трейлъра, е една от най-силните сцени във филма.
Говорейки за бойни сцени – мисля, че те са една от най-добрите страни на този филм. За сравнение – предишният опит на братята Русо: Captain America: The Winter Soldier (Завръщането на първия отмъстител), беше белязан от (на моменти) доста съмнително заснети битки. Този път нещата стоят доста по-добре, въпреки че в определени случаи камерата ненужно много се клати наляво-надясно и ти пречи да видиш какво се случва на екрана. Казвайки всичко това, няколко сблъсъка определено ще останат в съзнанието ми заради идейната хореография и напрежението, което струи от екрана.
За споменаване е и фактът, че най-накрая от Marvel/Disney решиха да бъдат малко „по-жестоки“ към любимата ни група герои. И да подчертаят, че въпреки че Капитана, Железния човек и компания служат на добрите, това не им дава право да пренебрегват по-малките и на пръв поглед незначителни персонажи.
Снимка: Marvel Cinematic Universe
Братята Русо определено умеят да придават облик на филмите си. Captain America: The Winter Soldier приличаше в много отношения на шпионски филм от златния период на жанра. Този път Captain America: Civil War се чувства като психологически трилър. Който ти дава двете страни в спора и те оставя да избереш своята, разчитайки на добре развити образи.
Сега и за проблемите. Първо и най-важно – филмът на моменти се усеща претъпкан. Чувството не е толкова досадно, колкото да речем в Avengers: Age of Ultron, но го има. Особено когато трябва да бъдат въведени и представени и бъдещи подкрепления към MCU – Питър Паркър (Том Холанд) и Т‘Чала (Чадуик Босман), които тепърва ще получат самостоятелни филми. Да, не грешите – трети актьор за последните 15 години ще облече синьо-червения костюм на Спайдърмен догодина.
По няколко думи за двамата.
Новият Паяк изглежда забавен и като че ли успява да улови основата на един интересен Питър Паркър. Единственият ми проблем с него е, че героят е много бъбрив и майтапчийски настроен. И ако в самостоятелния филм догодина не бъде вкаран някой по-обран и сериозен персонаж, с който Холанд да работи, образът може да започне да се изглежда досаден за много кратко време.
Черната Пантера или Т‘Чала беше едно от нещата, които най-много ми харесаха и издразниха едновременно. От една страна Босман през голямата част от филма нямаше какво да прави особено, освен да изглежда ядосан и да произнася репликите си с типичното уакандийско наречие. Същевременно в края той осъзнава грешката, която е направил. Което винаги е знак за добра работа на сценаристите.
Снимка: Marvel Cinematic Universe
Накрая, но не по-важност: Злодеят. Ех, тези злодеи! Ако MCU има един основен проблем, това са злодеите. С изключение на Локи, The Punisher и Kilgrave (последните двама в сериалите, които компанията реализира с Netflix), останалите са скучни ии безинтересни. В тази графа попада и Зимо (Даниел Брюл). Да, в крайна сметка той бива обяснен. Това не променя факта, че липсата на сериозна заплаха за Отмъстителите продължава да бъде осезнателен проблем.
В заключение – Captain America: Civil War е солиден и забавен филм. Който със сигурност се нарежда сред най-добрите на MCU до момента. Този факт вероятно е осъзнат и от Disney/Marvel, тъй като до края на годината по кината трябва да излезе единствено и само Doctor Strange. Ако не съществуваше усещането за това, че части от филма са там само и единствено за да рекламират други филми и проекти, със сигурност лентата щеше да има потенциала да се окичи с постижението „най-добър“. За момента обаче това звание остава стабилно в ръцете на Captain America: The Winter Soldier. Всичко казано дотук не омаловажава един безспорен факт – филмите за Капитан Америка стават все по-добри и по-добри. Което не може да се каже например за тези за Тор.
Ако очаквате 2 часа и 30 минути единствено и само патаклама и преследвания, Captain America: Civil War ще ви разочарова. Ако обаче искате да се насладите на един много стабилен и интересен филм, посветен на любимите ви супергерои, дайте му шанс. Особено ако харесвате някой от актьорите, които участват в него.
Тази статия ви хареса? Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook. Там си говорим за книги, филми, музика, изкуство, разказваме си истории за света около нас и за нас в него!
