Вече към края на януари спокойно може да кажем, че този месец се оказа време на неочаквани новини. Особено на музикалната сцена. На 17 януари Еминем съвсем (или не съвсем) неочаквано пусна 11-ия си студиен албум. Не се оказа обаче единственото бяло момче, което има новини. Някъде сред тази масова еуфория, аз търсих пристан на по-спокойни и уравновесени емоции и ги открих в Circles – шестия студиен, но посмъртен албум на Mac Miller, който излезе (познайте кога?) – да, познахте на 17 януари.
Нека обаче се върнем една седмица назад. 10 януари. Отваряйки YouTube, много хора неочаквано получиха нотификация от канала на Мак – ново видео е качено. И това, ако не са добри новини, което както се оказа беше и заглавието на парчето – Good news, не знам кое са. И не спираме дотук. Семейството на Мак Милър написа съобщение в официалния Инстаграм акаунт на Мак, потвърждавайки – да, на 17 януари ще можем да чуем посмъртния му албум – Circles. И ето ни сега – към края на януари, вече можем да се похвалим, че сме го направили.
За тези от вас, които се чудят кой е Мак – съжалявам, но ми е трудно да започна. Larry Fisherman. Mac Miller. Малкълм. Музикант. Продуцент. Дори актьор. Трудно е да поставим граници на таланта. Но ако музиката му и това, което ще напиша, ви хареса, вие сами ще се поинтересувате повече. Нека песните говорят вместо него.
Благодарение на усилената работа на Джон Брион и под благословията на семейство на Мак, може да чуем какво има да ни каже той дори след внезапната си смърт през септември 2018 г. А това, което Мак иразява със своя проект, е трудно за преглъщане. Трудно е, защото музиката е станала все по-разпознаваема и близка с проблемите, с които продължаваме да се борим и ние. Защото ни кара да се замислим и да се идентифицираме с битката, която Мак водеше приживе, преди да се превърне в музика.
Албум-спътник на предходния албум на Мак – Swimming, Circles продължава от там, където Swimming свършва. Два албума, които се допълват, за да създадат кръг. Кръг от емоции. Самота. Себелюбие. Безпомощност. Копнеж. Надежда. Радост. Тъга. Болка. Спокойствие. Всички тези чувства се вплитат красиво под звуците на мелодична китара, която в Hand me Downs те кара да се потопиш в носталгията на струните й, да си поговориш с Мак, да чуеш какво още има да ти каже. Mузиката в албума е толкова наситена откъм емоции и пълнеж и така добре въздейства върху онези тънки струни на душата, че е трудно да не започнеш да си барабаниш с пръсти и да си тананикаш. Особено припева на Good News или Complicated, Мак, с невероятната музикална подкрепа от Джон Брион, експериментира с масив от нови звуци, цветове и каданси, за да ни поднесе прощален албум, за който да сме благодарни.
Това, което обаче направи музиката на Мак толкова обичана, беше неговата уязвимост – той създаде изкуство, което да се бори и говори открито за и с депресията, злоупотребата със субстанции и безпределната самота. Също както и Тупак, в много от песните си Мак разглежда собствената си смърт. Музиката му, също както и музиката на Тупак, продължава да живее и да се разпростира по цялото кълбо.
Колкото и многостранен обаче да е албума, меланхолията има доминантна роля, но към края се усеща и чувство на примирение и приемане. Мак е в мир със себе си, а на нас не ни остава нищо друго, освен да сме му благодарни за хубавата музика и да си пуснем Circles още няколко пъти. Поне. Слушайте го и вие по-долу:
Още от нас ще намерите във Facebook страницата на TrueStory.bg!
