Да обиколиш земното кълбо е често срещана, но рядко осъществявана мечта. Диана Чавдарова обаче е сред хората, които са я отметнали като сбъдната в To-Do-List-а за този живот. Как се обикаля земното кълбо, когато си сам и разполагаш с план, начертан 3 седмици преди първия си полет? Вече „надушвате“, че разговорът ни с Диана е изключително увлекателен, така че няма да губим повече време, а веднага ви срещаме с нея!
Здравейте, представете се с няколко думи пред нас.
Диана: Здравейте, казвам се Диана Чавдарова. Родом съм от Ботевград, където прекарах първите 18 години от живота си. След това учих и завърших статистика и иконометрия в УНСС, в София. Още докато учех започнах и работа по специалността си. Първо в агенция за маркетингови проучвания, след това в една голяма международна IT компания с офис в София. Успоредно с учението и след това с работата цял живот се занимавах и с баскетбол, буквално до старта на обиколката около Земята.
Как и кога дойде идеята за обиколка на земното кълбо?
Диана: За 11-тия си рожден ден получих подарък от моите баба и дядо – една енциклопедия с името „Чудесата на света“. Тогава си направих списък с мечтани дестинации, който с годините и появата на интернет доста нарасна. Започнах да ги отмятам лека полека чак когато вече имах хубава работа и се бяха появили ниско-бюджетните авиолинии. Идеята за обиколка на земното кълбо се появи в края на 2016 г., когато неочаквано бях съкратена от работа. Реших да се възползвам от внезапно получената „свобода“ и да сбъдна колкото се може повече мечтани дестинации, свързвайки ги в един маршрут, който завърта пълен кръг около Земята.
Откъде започна пътуването ви и как продължи?
Диана: Обиколката започна от Полша (Варшава) и продължи през Китай (Пекин и Великата китайска стена), Тайланд (Бангкок и Патая), Камбоджа (храмовете Ангкор), Малайзия (Куала Лумпур), Индонезия (остров Бали), Австралия (Мелбърн, Улуру и Сидни), САЩ (Хавай, Лас Вегас и Лос Анджелис), Мексико (Мексико-сити и пирамидите Теотиуакан), Боливия (Ла Пас и Салар де Уюуни) и Перу (Пуно, езерото Титикака, Куско, Мачу Пикчу, планината на дъгата и Лима). По план трябваше на връщане да мина през Маями и Мадрид, но плановете се промениха в последния момент и от Лима директно летях за Испания. Там обаче не ми остана време да изляза от летището поради закъснение на полета, така че тази държава не я броя като посетена по време на обиколката.
До кои световни забележителности се докоснете?
Диана: Великата китайска стена, храмовете Ангкор в Камбоджа, най-голямата статуя на хиндуиския бог Мургун в Куала Лумпур, най-големия камък в света Ейърс Рок в Австралия, операта в Сидни, пирамидите Теотиуакан в Мексико, соленото езеро в Боливия, езерото Титикака, Мачу Пикчу и планината на дъгата в Перу.
Каква е сумата, с която успяхте да обиколите земното кълбо?
Диана: Това е един от най-често задаваните въпроси, които получавам, но никога не отговарям на него, защото отговорът е много индивидуален и подвеждащ. При желание човек може да пътува напълно безплатно – има доста варианти за безплатно спане, транспорт, че дори и храна. Ако все пак пътешественикът ще плаща, много зависи от самия него и дестинациите – дали са държави с нисък или висок стандарт.
Аз например спях само в хотели и похарчих 1400 евро за нощувки. Но само Австралия и САЩ ми глътнаха близо 800 евро за 9 нощувки (повече от половината от общата сума за цялото пътешествие). Ако спях на couchsurfing нямаше да похарча нито един лев за спане (това са хора, които предлагат безплатно домовете си на пътешественици за преспиване).
Относно транспортните разходи, моите 14 самолетни билета, които купих преди да потегля, струваха 2000 евро, но можеше да струват и 1000 евро, ако нямаше да ходя до Боливия и Перу.
Така че, ако човек иска просто да завърти една обиколка около Земята, без да са му важни кои са спирките по пътя, би могъл да го направи за по-малко от 2000 евро всичко: билети, хотели, храна и джобни.
Какъв багаж стегнахте за път?
Диана: За цялата обиколка на Земята направих общо 22 полета. Поради тази причина не можех да си позволя да рискувам да пътувам с чекиран багаж и трябваше да побера всичко в една раница. Една трета от багажа бяха дрехи за топло време. Взех си основно стари неща, за които да не ми е жал да изхвърля и да мога да ги заменя с нови, купени по пътя. Обиколката обаче започваше с 5 дни на много студено. За това си купих едно зимно яке от магазин за дрехи втора употреба, което струваше 2 лв. и когато кацнах в първата топла държава го оставих на летището, защото нямаше да ми трябва повече. Освен дрехи, взех по един чифт маратонки, джапанки и сандали. Сандалите ги върнах със сцепена подметка, а джапанките наръфани от една маймуна в Бали, която искаше да ги открадне. Също така си взех един несесер с козметика и някакви лекарства от типа на аспирин, пробиотик, обезболяващи… Взех си и резервен телефон, който за щастие не ми се наложи да използвам. И не на последно място естествено шапка, слънчеви очила и чантичка за пари за под дрехите. Багажът варираше между 9 и 14 килограма, понеже понякога купувах разни неща, които на два пъти изпращах с колет до себе си до България.
Какви са усещанията от планирането и потеглянето на такова пътешествие? Страх, тревога, щастие?
Диана: Когато взех решението, че ще правя тази обиколка, оставаха точно три седмици до нейния старт. Първото, което направих беше да купя самолетните билети, общо 14 на брой. Тогава бях изцяло концентрирана да не объркам нещо – дати, часове, градове, държави и т.н. Чак след като купих последния билет, с който се затваряше пълния кръг около Земята се отпуснах и осъзнах какво съм направила. И се разревах, буквално се паникьосах. От няколко години се боря с паник атаки, които се проявяват най-често по време на полет. Обвинявах се, че правя пълни глупости и че това е несериозно. Къде ще ти ходи сама жена по света с една раница и то до най-отдалечените точки на Земята, с паник атаки и то най-вече от самолети? Бях умряла от страх. Не можех да си представя по никакъв начин, че наистина ще тръгна да обикалям света. Бях прежалила парите. На мое място сигурно всеки друг би бил на седмото небе от щастие и вълнение. А при мен се превърна в кошмар. За щастие кошмарът приключи в момента, в който се качих на първия самолет. Хората са казали, че първата крачка е най-трудна. След нея се отпуснах най-накрая, паниката изчезнаха и филмът започна.
Несъмнено емоциите са били безкрайни, но споделите с нас няколко момента, които Ви докоснаха най-силно?
Диана: Най-емоционалният момент беше в Тайланд, когато ми връчиха в скута едно новородено тигърче. Момент, за който съм мечтала цял живот! Бях открила един зоопарк, където може да се снимаш с тигри на всякаква възраст, срещу цената от 10 лв. Аз не го правех заради снимките, а заради възможността да се докосна физически до това величествено животно! На едно друго място, което не беше предвидено за снимки, един служител ме дръпна за ръката и ме сложи на една пейка между два по-големи екземпляра. Явно много им се играеше, защото единият веднага скочи на гърба ми, а другият ме захапа (на игра) за крака. Това беше ден с много полюсни емоции. От една страна сбъдвах една огромна мечта, но на каква цена? Тези тигри ги развъждаха само и единствено с цел печалба от туристи. Почувствах се страшно виновна, че подпомагам за развитието на този бизнес. Поне не ги упояваха и не им вадеха нокти и зъби, както съм чувала за други зоопаркове.
Друг емоционален момент беше полуфиналният мач между Григор Димитров и Рафаел Надал в Мелбърн по време на тенис-турнира Australian Open. Попаднах там съвсем случайно и непланирано, буквално 25 минути преди старта на мача. Никога не съм се интересувала от индивидуални спортове, цял живот съм се занимавала с баскетбол и тенисът ми е безкрайно скучен. Въпреки това емоцията от това събитие беше невероятна и за миг не съжалих, че бях част от този може би най-легендарен мач в историята на българския тенис.
Друг много специален момент беше към края на обиколката. Гостувах на семейство от племето Кечуа на остров Амантани в най-високо разположеното плавателно езеро на Земята – Титикака (Перу). Тези племена са успели да съхранят езика и традициите си до ден днешен и аз имах шанса да се докосна до тях – да спя в дома им и да ям от трапезата им. Семейството се състоеше от млада двойка с двете им очарователни дъщерички. Посрещнаха ни облечени в традиционните си одежди, които до някаква степен на мен лично ми наподобяваха българските народни носии. Имахме доста време да си поговорим с тях и да разберем за ежедневието им. Малкото момиченце сподели, че най-щастливият момент от живота й е бил, когато някакъв турист й е купил Сникърс (шоколадовият десерт). Това от една страна страшно ме натъжи. От друга страна обаче се сетих за моя най-щастлив момент от детството, когато баща ми някак беше успял да изнамери начин да ми купи „корекомско“ яйце. Щом детето с корекомското яйце успя да сбъдне мечтите си, значи и детето със Сникърса трябва да успее.
А може би и няколко непредвидени ситуации?
Диана: Една от любимите ми непредвидени ситуации беше, че в Камбоджа без да искам си поръчах за вечеря в един ресторант „телешко с пържени мравки“ и „бременна крава“. Менюто беше пълно с подобни абсурдни ястия и реших, че всичко е едно голямо недоразумение, получило се при превода. Искрено се надявам, че това, което ми донесоха, не е била бременна крава, но пържените мравки си ги получих.
Друга интересна история беше, че бях нападната от маймуни на Бали. Една се качи на главата ми и ми открадна обеците, а друга се опита да ми открадне джапанките. Втората понеже не успя, се ядоса, изсъска ме злобно с оголени зъби и едва не ми захапа крака. За мой огромен късмет някак ми се размина и само отхапа едно парче от джапанката.
Историите са много и за щастие повечето положителни. За цялата обиколка имам само три негативни преживявания. Едното беше на границата на САЩ, когато кацнах на Хаваите с полет от Австралия. Оказа се, че кацам точно 3 дни след като Тръмп въвежда някакви строги мерки за мюсюлмани и хора, посещавали мюсюлмански държави. Аз имах виза от ходене до Иран преди няколко месеца, заради която последваха 3 часа разпити и проверка на целия ми багаж. Служителката, която ми се падна, се държа с мен като с най-долния престъпник, понеже беше убедена, че съм такава и това ми се отрази доста зле. Бях убедена, че обиколката ми приключва в този момент и че най-вероятно ще вляза в затвора. За щастие накрая ме пуснаха.
Друг много неприятен момент беше, когато се явих на летището в Лима за качване на полета, с който щях да се върна в Европа. Бях толкова развълнувана, че краят на обиколката приключва и се радвах, че след няколко часа ще отлетя за Мадрид. Когато обаче дойде моят ред на гишето ми казаха, че билетът ми е анулиран. Последваха няколко кошмарни часа в безуспешни опити да се справя със ситуацията. В крайна сметка прибирането ми се отложи с още един ден.
Опишете накратко чувството от сбъдването на голяма мечта.
Диана: Повечето от мечтите, които сбъднах по време на тази обиколка, бях създала едва 11-годишна. Тогава гледах снимките на тези чудеса на света и се опитвах да си представя какво ли е усещането да си там на място. Колко пъти съм обикаляла мислено най-големия камък в света, чиято обиколка е цели 9 км. Разхождала съм се по тесните улици между къщите на древния град Мачу Пикчу и съм си представяла какво ли е да живееш там. Тичала съм по Великата китайска стена и какво ли още не. Тогава, а и следващите поне 15 годни не можех да си представя, че някой ден ще е възможно да реализирам всичко това. И когато аз взех, че го направих, не можех да осъзная, че най-накрая наистина съм успяла. Чудех се дали не се намирам все още в детските си фантазии и всичко това е само сън. Връщах се мислено към моментите, в които гледах снимките от енциклопедията и казвах на онова дете „Ето виж, ти успя!“ . Чувството е на безкрайна благодарност, че получих този шанс и че се възползвах от него, въпреки всички притеснения и страх.
Пътешествието си разказвате подробно в книгата „Една обиколка на земното кълбо”. Как можем да я имаме?
Диана: За момента сама съм се заела с разпространението на книгата. Изпращам я с куриер или по пощата, както в България, така и в чужбина. Всеки, който иска, може да ме намери и да ми пише във Facebook – или по име Диана Чавдарова, или да потърси страницата на книгата Една обиколка на земното кълбо с допълнение „за 53 дни“ (добавих последното, за да се намира по-лесно страницата). Там съм публикувала хронологично албуми със снимки от цялото приключение, ден за ден. Така читателите могат да „оцветят“ историята и да съпреживеят още по-достоверно цялото пътешествие. Публикувала съм и видеа от почти всеки ден. Мен ме има само на 2-3 места, защото идеята ми е да може читателят да изживее приключението все едно той е героят. От коментарите, които получавам досега, съм успяла да постигна този ефект.
Може би няма да е лошо да спомена, че книгата вече я има в библиотеката в Ботевград, както и във всички големи окръжни такива в Пловдив, Велико Търново, Русе, Бургас, Варна и разбира се в Народната библиотека в София.
Още вдъхновение ви очаква във Facebook страницата на TrueStory.bg!
