На снимката са две от общо пет къщи, останали до наши дни.
На повече от 100 години това райско кътче, сгушено в диплите на Предбалкана, няма намерение да се предава. Въпреки всички обективни предпоставки то да бъде заличено от картата на страната (от основаването си до сега в него не е инвестирано за ток и вода), природата успява по свой начин да компенсира недалновидността на поколения управници.
Макар че се намира на не повече от 10 км от центъра на Габрово, никой от местните не го знае. Указателни табели няма, а последните два километра до селото изглеждат така:
Името се произнася с ударение на първата гласна.
Постоянни жители тук няма, но за сметка на това селото живее и до днес в детските спомени на братя Явашеви ( Анани, Христо и Стефан), а този величествен орех може би се надява един ден да види и техните наследници.
Очакваме и вашите снимки, придружени с разкази, от селата на България. Вижте повече за играта ни „Спомни си селата на България“ и се включете в нея!
