Посвещавайки професионалния си път на защита правата на човека, Димитрина Петрова е създала и изградила две влиятелни и слини международни правозащитни организации: в периода 1996-2006 – European Roma Rights Centre, базирана в Будапеща, а в периода 2006-2016 г тя е ръководител на Equal Rights Trust, базирана в Лондон и развила антидискриминационни проекти в 46 страни по света. Димитрина е била и консултант на редица международни организации, сред които ООН, ЕС, Съвет на Европа и Световната банка.
При завръщането си в България през 2019 г., тя инициира създаването на БОЛД (Българска общност за либерална демокрация), като към днешна дата е неин лидер, както и член на управителния съвет на Български хелзинкски комитет (БХК).
За подкрепата на правозащитната дейност у нас, финансовата и институционалната устойчивост на БХК, една от най-разпознаваемите НПО в България, и работата в посока изграждане и подобряване капацитета на организацията, разговаряме с Димитрина Петрова.
От началото на месец юли 2020 г. започнахте работа по увеличаване капацитета на Български хелзинкски комитет, чрез разширяване на общността от регистрирани привърженици, които работят за защита на правата на човека и демокрацията (БОЛД). Разкажете ни повече за значенето и нуждата от тази инициатива.
Димитрина Петрова: Да, от началото на месец юли 2020 г. Български хелзинкски комитет изпълнява едногодишен проект „Изграждане на капацитет на Български хелзинкски комитет“ по Фонд „Активни граждани България по ФМ на ЕИП 2014-2021″. Проектът се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП, а основната му цел е да увеличи институционалния капацитет на БХК, включително чрез развитие на фондонабирането от индивидуални донори.“
Макар че действа от 1992 г. и е може би една от най-добре познатите неправителствени организации в България, днес Български хелзинкски комитет не може се похвали с висока финансова и институционална устойчивост. Средствата за правозащитна дейност в средно- и източно-европейските страни са значително намалели, да не кажа почти на изчезване, тъй като много донори са се преориентирали към други региони или – вътре в нашия регион – към други тематични области. Причините за тази преориентация са сложни, но една от тях е оказалата се преждевременна констатация, направена още в началото на това столетие, че правата на човека в новите източноевропейски демокрации са вече общо взето добре гарантирани. Сега ясно се вижда, че това не е така, но донорските политики се променят много бавно. Така, БХК се озовава в една ситуация, в която намирането на финансова подкрепа е истинско предизвикателство. Още повече, че за разлика от хуманитарните каузи, каузата за права на човека не се радва на достатъчна популярност и сред местните дарители – както корпоративни, така и индивидуални.
Още по-сериозен проблем е сравнително слабата ни обществена подкрепа. Допреди година-две БХК нямаше нищо подобно на членска маса или каквато и да било измерима, регистрирана група от привърженици. БХК беше един малък граждански комитет, от чието име работеше екип професионалисти. Това ограничаваше влиянието му върху публичните политики. Но чрез БОЛД (Българска общност за либерална демокрация) се надяваме това да се промени.
Настоящият проект има за цел да увеличи капацитета на БХК по отношение на неговата финансова и институционална устойчивост, чрез създаване на регистрирана общност от индивидуални привърженици, които ще участват в различни форми на работа по каузите на организацията, и които ще бъдат индивидуални дарители чрез малки лични дарения и участие в различни форми на фондонабиране в страната.
Към кого е отворена поканата за членство?
Димитрина Петрова: Към хора, които споделят ценностите на демокрацията, правата на човека и върховенството на правото. На пръв поглед, при така формулираното условие, може да изглежда, че едва ли не всички в България са наши потенциални привърженици. Но това е така само до момента, в който се обясни, че да се подкрепят правата на човека означава и безкомпромисно убеждение, че всички хора са равни по своите права независимо от своя етнически произход, религия, или сексуална ориентация. Например, ако някой смята, че всички хора са равни, но ЛГБТ хората трябва да живеят в нелегалност, за да не го смущават, той на практика не е наш привърженик. А и БХК вече доста години е съорганизатор на София Прайд.
Какъв е процесът, през който преминава потенциален бъдещ член на общността? Нека опишем стъпките по заявяване на членство.
Димитрина Петрова: Първо, ние ще отправяме покани към конкретни хора, за които се надяваме, че ще искат да се присъединят. Освен това, от време на време ще публикуваме обявления-покани за заявяване на интерес. Когато интересът се потвърди, ако не познаваме човека по неговите обществени прояви, ще се запознаем в някаква удобна за него форма, и ако преценим, че е действителен съмишленик, ще го приветстваме в БОЛД като пълноценен участник.
През август месец организирахте и няколко лични среща със заинтересовани страни. Разкажете ни повече как преминаха те.
Димитрина Петрова: Да, имахме няколко срещи с граждански активисти във Варна и Бургас, и някои от тях по убеждение се присъединиха към БОЛД. Преобладаваха млади хора, защото имаме голямо желание в БОЛД да има повече младежи. По очевидни причини. На срещите дойдоха интересни хора с различни убеждения, включително доста десни или пък доста леви в икономически смисъл, също и някои доста националистически настроени. За нас тези разговори бяха изпълнени с уроци за бъдещето. Те остро поставиха въпроса къде минава границата между хората с правозащитни ценности и останалите, т.е. как изобщо може да се определи политическо-ценностната ориентация конкретно на живеещите в днешна България. Демографско-социологическият профил на нашите привърженици е сложен, неизучен, и аз не си въобразявам, че ги познаваме като група.
В какви форми на работа по дейностите на БХК и в частност БОЛД ще могат да се включват присъединилите се нови членове?
Димитрина Петрова: Това зависи от тях самите. По замисъл, вътре в БОЛД всеки от членовете може да предлага идеи и тези идеи, за които няма силни принципни възражения, но има желаещи да дадат от времето си, се задвижват. Резултатът може да бъде позиция или кампания по определена тема, диалог с представители на нелиберали ценности, и много други – само бъдещето ще покаже какви.
Една от целите на проекта е и увеличаване на мрежата от индивидуални дарители към организацията. В тази връзка – какво е мнението Ви за развитието на индивидуалното дарителство в България и най-вече това, насочено към подкрепа на правозащитните организации?
Димитрина Петрова: Както не познаваме добре нашите потенциални привърженици, така не познаваме и нашите потенциални дарители. При повърхностен поглед се вижда, че индивидуалните дарители досега са се отзовавали на призиви, отнасящи се до деца, особено болни деца или деца без родителска грижа, както и отнасящи се до спортни, културни и екологични каузи. БХК и другите правозащитни организации са организирали толкова малко фондонабиращи кампании насочени към индивидуални дарители, че е трудно да се каже каква би била подкрепата, ако тази дейност беше така сериозно развита, както е в някои други организации.
Какви са очакваните резултати от проекта „Изграждане на капацитет на БХК”?
Димитрина Петрова: Очакваните резултати са да се увеличи броя на хората, които се присъединяват към БОЛД, като голям дял от членовете са младежи; и да се разнообразят източниците на финансиране и набиране на средства чрез индивидуални дарения.
