Да разчистваш къщата си, понякога означава да си намериш спомените – накуп, неочаквано и силно да те ударят по чувствата и емоциите. Което от своя страна те поставя в ситуацията много неподготвен да се пуснеш във водовъртежа на живота, който си забравил.
От програмата ти в университета, през няколко скучни лекции и преговор за изпит по испански, до писмо за колега, идеи за статии, цитати от Буковски, резултати от белот, лични терзания на хартия и какво ли още не. Не се питам защо така хаотично съм ползвала тази тетрадка, даже си благодаря, че съм събрала различни и на пръв поглед незначителни драсканици, които се превърнаха в билет за бърза обиколка на миналото.
Осъзнах, че една тетрадка може да бъде много по-интересна дори от любимата ти книга. И уникална, защото само ти можеш да я разбереш. Да, много добре знаеш защо почеркът на места е грозен и разкривен и бързо прелистваш страницата. Разчиташ набръчканите точици изсъхнали сълзи. На ум подчертаваш още веднъж вече подчертаното. Разхождаш се по редовете, а календарът на стената сам връща вече откъснатите години.
Между няколко страници и различно мастило се четат усилия, които си положил, проблеми, които така са те тормозили, мечти, които си искал да сбъднеш. А днес вече знаеш какво е станало. Като филм, чийто край ти е известен, но пак се вълнуваш, докато го гледаш.
Казват, че всички загуби в живота имат смисъл. За някои вече си сигурен, но това не прави желанията, подаващи се от поостарелите листове хартия, по-слаби. По-скоро ти се иска да се върнеш в онова безопасно минало, когато светът е изглеждал малко по-розово-наивен.
Да вървиш през живота не е никак лошо, нали? Може би го казвам по-смело сега, докато все още наричам остаряването израстване. Но се надявам, че когато мечтите и от следващите забравени тетрадки в живота ми, останат (не)осъществени желания, пак ще се радвам да си ги спомня. И ще ми се пише за това.
Изглежда един живот не стига да сбъднем всичките си мечти. Но ми се струва, че една тетрадка има потенциала да ги събере.
Пътешествията винаги са хубаво нещо, а емоционалните такива не може да ги спре нито една карантина. Пишете и се връщaйте към себе си.
