Независимо дали следите случващото се в системата на българското образование или не, най-вероятно скоро не сте срещали човек, който мечтае да стане учител. Не просто да работи като учител, а да бъде учител.
В края на всяка година неизбежно идва Коледа, а по Коледа, както знаем, стават чудеса. Тази година Коледа ми донесе един прекрасен разговор с наш сънародник, който след години търсене разбира, че му е отредено да бъде учител.
„Цял живот сънувам, че съм в училище“, разказва Евгени Черепов. „През годините съм работил в различни фирми, изкарвал съм добри пари, но някак не се чувствах [уютно]. Когато ме попитат какъв съм, аз не знам какво да отговоря. Реших да кандидатствам българска филология и да стана учител. В момента, в който ме приеха в тази специалност, спрях да сънувам училище.“
Евгени е на 34 години и живее в Стара Загора. Завършва бившия строителен техникум в града. Покрай приятелите си решава да следва строително инженерство. Висшата математика постепенно изблъсква четенето и писането на заден план. В един момент Евгени усеща, че има нужда да се върне към книгите, които години наред играят ключова роля в живота му. От своя страна пък любовта към книгите го насочва към учителската професия.
„При мен съвпаднаха узряването, което идва с преминаването на трийсетте години, и изучаването на българска филология“, казва Евгени. „Преди все съм учил точни науки и сега изведнъж хуманитарна специалност. В четвърти курс вече съм хиляда книги напред. Процесите, които се извършват в главата при това четене, са невидими, но постепенно, без да си даваш сметка, те променят, докато не разбереш, че вече си друг.“
Въпреки че влага усилия и пари в следването си в София, Евгени завършва строително инженерство само семестриално. Поради различни обстоятелства, дипломна работа не е написал и до днес. Междувременно усеща, че рационалността започва да отстъпва място на духовността.
В момента Евгени следва задочно българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. По план трябва да се дипломира през юни 2016 г. От септември тази година трупа опит като учител по литература на ученици в шести клас в ОУ „Георги Кирков“ в град Казанлък.
Три месеца след като за първи път прекрачва прага на класната стая като учител, Евгени чувства, че е взел най-правилното решение.
„Цял живот съм работил неща, които не харесвам“, разказва Евгени. „Освен че съм работил здраво, съм имал късмета да изкарвам добри пари. За мен обаче парите не са най-важното. Важно е какво правя и какво ми дава дадена работа. Сега, за първи път от 10 години, се чувствам все едно не съм на работа. Аз го правя с удоволствие. До два часа през нощта проверявам контролни или класни работи, мисля си как мога да направя определен урок по-интересен. Вече познавам децата и по някакъв начин целият този процес става личен.“
Младият учител е категоричен, че успехът не трябва да се измерва във финансово отношение и че се състои в това да правиш неща, които ти харесват. Евгени се чувства прекрасно като учител и мечтае един ден да преподава на ученици в гимназиален етап, защото смята, че там може да бъде още по-полезен.
Следването изисква доста усилия и време, но това не пречи на Евгени да се развива в други посоки. Наред с учителстването, другата му голяма страст е писането. Пише от тринадесетгодишен. Негови разкази са публикувани в „Капитал Light”, „Granta”, “LiterNet”, „Литературен вестник“, „Литературен глас“ и други. През 2012 г. на пазара излиза първият му роман, „Добавено лято“. В момента работи по втори роман, който се надява да бъде публикуван през 2016 г.
Успешното съчетаване на преподаване и писане Евгени отдава на способността си да разбира хората и да подхожда към всеки индивидуално.
„Ако искам да накарам един ученик да прави нещо, аз трябва да вляза в главата му, за да успея да го убедя, че трябва да го направи, защото мисля, че ще му е полезно. С писането е същото: за да може героят ми да е достоверен, аз трябва да съм в неговата глава.“
Като човек на словото, Евгени си е поставил две задачи, които искрено желае да постигне в класната стая: да подготви децата за живота след училището и да ги зарази с любовта си към книгата.
„Има хора, които никога няма да започнат да четат. Има хора, които и да ги спираш да четат, те пак ще четат просто защото натурата им е такава. Има и хора, които се лутат по средата и може би имат нужда насреща да видят четящ човек, а не някого от различни риалити формати.“
Присъединете се към обществото на Truestory.bg и във Facebook, където ще откриете още завладяващи истории за интересни личности, места и събития!