Блокове, блокове, блокове, море от блокове. Сиви, еднообразни, подобни на жилищна пустиня. – Станислав Стратиев, „Живот, макар и кратък“
Комунистическо време в България. Архитект Стилянов строи новите големи квартали на столицата. В работата си той послушно следва установения ред, действа по план и спазва срокове. Героят на Станислав Стратиев е млад и интелигентен, но наивен и неопитен за реалността. За живота извън собствената му зона на комфорт. И когато му се налага да се срещне с него, сблъсъкът е наистина болезнен.
Всичко се случва в една пролетна сутрин, когато арх. Стилянов прави обиколка из строящ се софийски квартал и разбира, че всъщност не иска повече да се движи по инерция, да живее ден за ден. Той решава да сложи край на компромисите и да направи решителна крачка към по-достойно съществуване за себе си и за другите. Изпитващ прилив на самоуважение и уверен в това да послуша гражданската си съвест, той тръгва към заседание на експертната комисия, където този път иска да каже цялата истина. И точно тогава… му се къса копчето на панталона…
Тъкмо там настъпва конфликтът, защото промяната в действителност се оказва много по-трудна за постигане. Пред архитекта, проектирал стотици сгради, започват една по една да изникват непробиваеми стени, докато моли за елементарна човешка услуга. Илюзиите се сриват, а на тяхно място се издигат бетонни ограждения от недоверие, страхове, бюрокрация и абсурди. Да, промяната е невъзможна, а всеки, пожелал я, ще изгори като комета.
Търсенето на една безопасна игла се превръща в непосилно изпитание на волята. Това търсене води до тежък сблъсък на идеалистичните намерения с реалността и усилията, които са необходими, за да бъде променено статуквото. Хуморът на Стратиев умело се превръща в ирония, която къса и последния здрав конец, крепящ маската пред лицето на българска действителност. И тя лъсва. Остава по бели гащи.
Днес, обаче, хуморът на Стратиев за “българския модел” оставя горчив привкус. Всички сме го опитвали, нали? И точно заради това текстовете му са така ценни за припомняне. “Живот, макар и кратък” е пиеса за отрезвяване, за равносметка, за действия. Пиеса, която, през хумора, казва важни истини за живота в България.
Плашещо е колко актуални са тези истини десетилетия след създаването си. Важно е да ги чуе, види и преживее всеки един от нас. И горещо препоръчително е да го направи в Tеатрална работилница “Сфумато”, наблюдавайки този “Живот, макар и кратък”.
Още ревюта на интересни театрални постановки ще намерите във Facebook страницата на TrueStory.bg.
Подкрепете ни в Patreon!