Ивет Горанова – пред това име не може да се остане равнодушно! Тя е само на 20 години, а вече е медалистка от световно и европейско първенство по олимпийско карате. Представителката на плевенския клуб „Петромакс“ донесе злато за България от Европейските игри в Минск през 2019-та. Тя спечели златен медал в категория до 55 кг на дисциплината „кумити“, като надделя за титлата над Анджелика Терлюга (Украйна), лидерка в световната ранглиста и еврошампионка. Относно този успех Ивет заяви: „С нея винаги съм много мотивирана да победя, все пак е номер едно в света. Интересни неща направихме. След състезанието четох нейно интервю, в което тя казва, че все още няма решение срещу мен“. И е факт, няма решение! Отново срещу нея златното момиче в родното карате грабва и бронз на Европейското първенство в Гуадалахара (Испания). Така тя стана първата жена в историята на българското олимпийско карате с медал от европейско първенство. Ивет продължава: „Когато играя срещу нея ми доставя удоволствие, защото е номер едно в ранглистата и няма какво да губя!“. И не губи! Показва, че успехите й през годините не са случайни. Спечелила е множество първи места на състезания у нас и в чужбина, а на Световното първенство по олимпийско карате за мъже и жени в испанската столица Мадрид записа историческо постижение.
Как едно лъчезарно и винаги усмихнато момиче се превръща в такъв боец?
„ Волята и стремежът за победа ме правят силна и ми помагат да вървя напред. Ако силно искаш нещо, рано или късно то ще бъде твое.“
А и „Не мога да го опиша с думи, но не мисля, че има по-хубаво чувство от това, да правиш хората горди и щастливи.“
Ивет Горанова – име за гордост на българите!
Здравей, Ивет 🙂 Как се чувстваш след като отложиха Олимпийските игри в Токио, както и Европейското първенство? Беше ли подготвена за медал?
Ивет: След отлагането на първите две състезания бях сигурна, че ще отменят и Олимпиадата, защото пандемията е в световен мащаб. След отмяната на датата за Европейското първенство бях леко разочарована, защото се чувствах в добра форма и бях готова за европейска титла. Може би отлагането на Олимпийските игри в Токио е добра новина за мен, защото ще имам време да се подготвя по-добре, една година не е никак малко.
Сподели ни за тренировъчния си режим в това извънредно положение?
Ивет: Сега тренирам повече дни по един път на ден и някой път и двуразово. Наблягам на физическата подготовка, защото нямам възможност да имам спаринг-партньор.
А сега ще те върна към предходните Европейски игри в Минкс през 2019-та, когато покори върха, като се завърна със златен медал в категория до 55 килограма на дисциплината „кумити“. Предвкусваше ли победата и какво значи тази титла за теб?
Ивет: Сега, като се върна близо една година назад и си спомням за преживяното в Минск, ми става много хубаво. Мога да кажа, че това е най-щастливият ми момент в живота. Никога не съм предвкусвала победите, но се опитах да не допускам грешки и това ме водеше напред.
Разкажи ни повече за самото състезание. Как надделя за титлата срещу именитата си съперничка Анджелика Терлюга, лидерка в световната ранглиста и еврошампионка?
Ивет: В Минск се запознах с голяма част от националите в други спортове, с български имена, които до преди това само бях чувала, като: Иво Ангелов, Мария Оряшкова, Станимира Петрова и т.н. Вечерта преди състезанието бях доста притеснена, но сутринта като се събудих бях напълно спокойна и готова. Имахме тактика срещу всяка една и аз ги изпълних с минимални грешки. С украинката Терлюга имах два мача (на елиминациите и финала) и две победи. За пръв път тя ми игра почти през цялото време в ляв гард, като по принцип тя играе повече в десен. С нея винаги съм много мотивирана да победя, все пак е номер едно в света. Интересни срещи направихме. След състезанието четох нейно интервю, в което тя казва, че все още няма решение срещу мен.
Какви мисли имаше в главата ти в минутите преди двубоя за златото?
Ивет: Нямах кой знае колко мисли в главата. Мислех само, че искам златото.
Можеш ли да опишеш първото чувство след победата?
Ивет: В първия момент ми падна камък от сърцето. Всичко беше приключило, а аз победих. Не мога да опиша точно чувството, защото трябва да го преживееш, за да разбереш. Най-хубавият момент е, когато вдигнеш цялата зала на крака и пееш химна на стълбичката.
А сега ще те върнем към самото начало. Кога за пръв път усети, че спортът е твоят път?
Ивет: Може би, когато влязох 5-ти клас в Спортното училище в Плевен. Ежедневито ми беше изцяло изпълнено със спорт.
Защо избра каратето?
Ивет: Случайно стана, преди това 5-6 години се занимавах с народни танци. В първото ми училище в Долна Митрополия отвориха група по карате и със сестра ми решихме да пробваме, не знаехме какво значи карате. С течение на времето все повече и повече започваше да ми харесва.
Спомняш ли си емоцията, когато за пръв път стъпи на татимито? А първото си състезание?
Ивет: Помня момента, когато за първи път сложих протектори на ръцете, чувствах се двойно по-бърза и много добра. Първото ми състезание беше в Кжена 2010 г., след една година тренировки. Всичко ми беше като на филм. Не знаех много какво правя, повтарях една и съща техника милион пъти. Спечелих златен медал и бях много удовлетворена от себе си.
Безспорно първото ти голямо постижение е завоюването на бронзов медал на Световното първенство по олимпийско карате за мъже и жени в испанската столица Мадрид. Ти записа историческо постижение! Вярваше ли, че ще се върнеш като победител от този турнир или имаше доза съмнение у теб? Трудна ли беше победата за бронза?
Ивет: Съмнявах се доста в себе си, не вярвах, че ще успея да спечеля медал. Смених категорията точно за това състезание, но се оказа правилно решение. Когато видях жребия, че играя първа среща с номер 1 в ранглистата – украинката Анджелика Терлюга, малко се стреснах, но после си казах, че няма какво да губя, когато играя срещу най-добрата. В битката за бронза срещу японката имахме доста добра и сполучлива тактика, в срещата имаше само 4-5 ситуации, повече беше дебненето и търсенето на добър момент. Времето мина много бързо и завършихме 1:1. За моя радост съдиите отсъдиха 3:2 гласа за мен. Не можех да повярвам какво се случи!
Как едно лъчезарно и винаги усмихнато момиче се превръща в такъв боец?
Ивет: Волята и стремежът за победа ме правят силна и ми помагат да вървя напред. Ако силно искаш нещо, рано или късно то ще бъде твое.
Грабваш и още един бронз в двубоя, за който отново победи световната шампионка Анджелика Терлюга в категория до 55 кг. на Европейското първенство по олимпийско карате за мъже и жени в Гуадалахара (Испания), с което отново даде повод за гордост на българите. Разкажи ни какъв път извървя до европейската титла? Какви трудности срещна по пътя към тази победа?
Ивет: В деня, когато трябваше да играя, се чувствах много зле. Не можех да се концентрирам. Първата среща победих едва-едва с 1:0. Втората среща се изправих срещу туркинята Туба Якан, от която загубих. Но тя ме изтегли на репесажи и имах около 1-2 часа до другите срещи. Успях малко да се вдигна и двата мача от репесажите ги изиграх без грешка. Мачът за бронза отново срещу украинката Терлюга беше чак след 2 дни. Имах време да се възстановя и да се концентрирам само върху нея. Тя излезе доста плахо на татамито, имаше видимо притеснение, победих я с 2:0. Когато играя срещу нея ми доставя удоволствие, защото е номер едно в ранглистата и няма какво да губя!
А кой е най-трудният двубой в кариерата ти до момента?
Ивет: Имала съм много трудни мачове, все пак всички състезатели са на много високо ниво, но може би най-трудната ми среща беше на Световното за мъже и жени в Мадрид 2018, втората среща от репесажите срещу представителка на Бенин. Завършихме срещата с резултатт 5:5 в полза за мен, защото съм първа с отбелязана оценка.
Усещала ли си се подценявана на татимито?
Ивет: Най-пресният случай, който ми е в главата е отново срещу украинката на Световното първенство 2018, първа среща. С нея тогава се срещнахме за първи път, тя не ме познаваше и мисля, че малко ме подцени.
Имало ли е съперник, когото си победила с късмет?
Ивет: За да побеждаваш, винаги трябва да имаш поне малка доза късмет.
И в този ред на мисли – имаш ли нещо, което носиш за късмет? Суеверна ли си?
Ивет: Имах период, в който играех само с едно и също кимоно и не исках да го сменя, защото си втълпявах, че късметът ми е в него.
Сега към какво се стремиш? Какво искаш да постигнеш? Може би оттук нататък очакванията към теб ще са огромни след толкова отличия?
Ивет: Продължавам да мечтая за олимпийски медал, докато не стане реалност. Очакванията към мен са големи, което на моменти ми е голяма тежест. Тези успехи трябва да ги повторя, потретя, за да покажа, че не са били случайност.
Довърши изречението: Аз спортувам, защото…
Ивет: Аз спортувам, защото това ме прави щастлива и удовлетворена от себе си.
На какво учи каратето?
Ивет: Каратето не е само спорт, това е бойно изкуство, то учи на постоянство, упоритост, самоконтрол. Изгражда те като личност. Води те напред в живота.
Как обичаш да си почиваш и въобще остава ли ти време за това?
Ивет: Обичам да си почивам като съм с приятели навън или сама на спокойствие пред някоя хубава природна гледка. Доста често след тренировка за възстановяване просто шофирам и слушам музика, успокоява ме.
Какво е усещането да си причината цяла България да се гордее с теб?
Ивет: Не мога да го опиша с думи, но не мисля, че има по-хубаво чувство от това, да правиш хората горди и щастливи.
Твоето пожелание към читателите на TrueStory.bg.
Ивет: Пожелавам на читателите да са здрави, да реализират целите и мечтите си и да правят това, което ги прави щастливи.
