Лидия Перес държи малка книжарница в Акапулко, Мексико, в която продава книги, по-евтини от самолетни билети. Мъжът й Себастиан е разследващ журналист, който изобличава мрачния свят на картелите, а синът й Лука обича географията и може да назове най-големите градове в Мексико и САЩ без да се запъне дори за момент. На пръв поглед животът на семейство Перес изглежда безпроблемен, а бъдещето им – безоблачно, докато един ден в книжарницата на Лидия не се появява ерудиран, елегантно облечен и енигматичен мъж, който си купува две от любимите й книги. Тя завързва искрено приятелство с мъжа и споделя обща болка с него. Бащите и на двамата са починали от рак. С времето приятелството им започва да процъфтява и всичко изглежда добре. Но не и докато Лидия не разбира, че зад привидно добрите обноски и изтерзана душа се крие el jefe на един от най-могъщите картели в Мексико – този на градинарите Los Jardineros – Хавиер Креспо Фуентес.
За съжаление обаче вече е твърде късно. Малко преди Лидия да разбере колко зъл може да бъде той и колко мощна е организацията му, мъжът на Лидия публикува изобличаваща статия, след която животът на всички тях се променя напълно и никога повече не се връща по старому.
Дотук всичко изглежда като типичния нарко сценарий, който може би сте срещали немалко пъти. Донякъде може да сте прави. Но не е. Историята тук е разказана от гледната точка на беглеца и по никакъв начин не се доближава до поредния изпълнен с насилие гангстерски сюжет. Принудени да напуснат страната, Лидия и синът й Лука се впускат в бягство през контролирани от картела пътища, крият се в автобуси на религиозни групи и спят под открито небе, скрити в бараки, налага се да зависят от милостта на други хора, някои от които се оказват безмилостни. По пътя срещат хора със сходни съдби, които бягат от опасността и споделят заедно с тях последния си залък и откритото небе, както и множеството си спънки по пътя. Хвърлят се върху движещия се влак Ла Бестия, известен със страховитото име сред мигрантите – Звярът. Молят се да бъдат силни и да попадат само там, където би трябвало да стъпва човешки крак. Придвижват се по тъмно през пустинята, гъмжаща от гърмящи змии и планински лъвове, докато часовете нарастват редом с тревогите им. Под жаркото и безмилостно слънце се опитват да плачат. Но сълзи няма. Нито връщане назад. Защото то означава само едно – смърт.
Пурпурно. Жълто. Розово. Синьо и оранжево. Багрите на небето се сменят наред с надежда, отчаяние, страх, болка и воля, а докато разгръщаш страница след страница, не оставаш безразличен и ти. Дните на героите преминават в нощи. Понякога те се движат мъчително бавно. Друг път нямат време да подвият крак. Никога обаче не спират да се придържат неумолимо към едно нещо – оцеляването. А ти нямаш търпение да разбереш какво ще се случи по-нататък.
“Изхвърлени в Америка” отнема на Джанин Къминс четири години, за да приключи с проучванията си и десет месеца, в които се затваря, след като изхвърля чернова след чернова, за да я напише. Това е изключителна книга, която се интересува много повече от моралната и хуманитарна страна на нещата, отколкото от политиката, а самата Джанин е ужасена от етикетите, които обществото е склонно с лекота да лепне на хора, чиито истории не познава.
Това е от книгите, които ти поглъщат вниманието още с първата страница и не те пускат, нито губят темпото си до последната. Преди всичко това е история за жертвата повече, отколкото за извършителя. Героите преминават през трудни терени, неописуеми трудности и успяват да преодолеят страшни травми. Романът представя тези хора от обратната страна на преобладаващите за Мексико истории, защото както казва и самата Джанин – и от тази страна има мечти. Въпреки че осъзнава привилигированата си позиция по въпроса, Джанин вижда себе си като мост между две страни и успява чрез историите в книгата да разкаже и стотици други подобни съдби, които трябва да бъдат почетени, но не са успели да стигнат до страници или до сърцето на хората.
Стивън Кинг отправи предизвикателство към всички читатели да прочетат първите седем страници на този роман и да не го довършат. Аз отправям същото предизвикателство и към вас.
А после изберете следващо четиво от нашите „Книги“.
