За децата може да се говори и пише безкрайно. Те са онези учители за света, които имат уникалната способност да виждат чашата наполовина пълна, а не наполовина празна. А Радостина Николова е момиче от морето, което им предоставя цял океан, за да напълнят своята чаша. Тя е детски писател, автор на общо 9 книги за различни възрасти, в които героите учат „да бъдем добри, емпатични, да търсим и приветстваме правдата и промяната“.
Още преди време Джаки Кенеди Онасис е казала: „Има множество малки начини да разширите света на детето си. Любовта към книгите е най- добрият от тях“.
И Радостина вярва, че една добра книга може да допринесе за отглеждането на читател. Именно заради това продължава да работи всеотдайно.
Отличена е с три награди „Бисерче вълшебно“, има две номинации от литературните награди „Перото“, както и приз „Детски писател на годината“ за 2019 г. от Столична библиотека. A поредицата „Приключенията на мотовете“ е публикувана в Китай през 2018 г., като само за втората половина на същата година в азиатската страна са продадени 49 000 от общо 55 000 напечатани копия.
Всечко това е следствие на „много труд, хъс и търсене на възможности. Това е просто едно доказателство, че когато много искаш нещо, винаги има начин“.
Здравей, Радостина. Разкажи ни повече за себе си?
Радостина: Казвам се Радостина Николова и съм детски писател, а от малко повече от година развивам семейното ни издателство за детска литература „Мармот“. Израснах като усмихнато дете, после бях меланхоличен тийнеджър. До ден днешен още лъкатуша между тези две състояния.
Ти си онлайн маркетинг специалист по професия, но след няколко години в корпоративната сфера се фокусираш изцяло върху писането. Защо реши да се отдадеш именно на литературното творчество?
Радостина: Защото видях колко повече удоволствие ми носи и колко по-важно е. Въпреки това продължавам да се занимавам и с онлайн маркетинг.
А как дойде вдъхновението ти за „Приключенията на мотовете“?
Радостина: Съвсем случайно. За първи път ги спомена съпругът ми. Това ме запали, написах кратка история, която впоследствие доразвихме заедно.
Освен на четирите части от поредицата за мотовете, ти си автор и на допълнителни истории за по-малките читатели. Ще ни споделиш ли за тях, как се зароди идеята?
Радостина: Имам общо 9 книги за различни възрасти. Поредицата за мотовете за по-малките деца беше логична стъпка, за да отговоря на желанието на читателите ми, които сами настояваха за книги за по-малките деца. Останалите ми книги – „Кико без крила“, „Моите красиви рога“, „Шантавѝя до шия“, никога не съм развивала с идеята да запълнят някаква ниша. Напротив, идеята, текстът винаги са водещи. Те сами определят формата и аудиторията едва след като се излеят.
От всичките ти книги, коя ти е най-любима?
Радостина: „Шантавѝя до шия“, с която се дипломирах в магистърската програма „Творческо писане“ на Софийски университет.
Ако можеше да бъдеш някой герой от някоя от книгите си, кой би бил и защо?
Радостина: Смятам, че съм по малко от всеки герой в книгите си. Може би бих била малко по-смела, по-щура и приключенски настроена като Лина от „Шантавѝя до шия“.
А използваш ли героите си като пресъздаване на жизнената си философия?
Радостина: Разбира се. Всеки герой от книгите ми има своя житейска философия, която донякъде се припокрива с моята. Тя е това, което ги води по пътя на развитието. Стига да е фино вплетена в самия персонаж, а не натрапена чрез авторовия глас, това е най-приятният начин да достъпи и до читателя.
Може би един от най-важните уроци, на които могат да ни научат приказните малки създания, е между редовете. На какво учат твоите персонажи?
Радостина: Да бъдем добри, емпатични, да търсим и приветстваме правдата и промяната.
Покрай работата си се срещаш с много деца, ние възрастните какво можем да научим от тях?
Радостина: От тях може да се научим преди всичко на честност и на това да мислим извън кутията. Възхищавам се на дълбочината и непредсказуемостта на детското въображение.
А твоят съвет към родителите: Кога да започнем да четем на децата и как да им помогнем да заобичат книгите?
Радостина: Никога не е твърде рано, нито твърде късно. Съветвам ги да започнат от днес – дали детето е на 3 дни или на 13 години, няма значение. Разбира се, ако е на 3 дни, процесът ще е много по-гладък и естествен. Ще чува гласа, ще се настрои към самото усещане, ще му се оформи навик да свързва четенето с приятна емоция, който ще го отведе към формирането на читателски навици. Колкото по-голямо става детето, става и по-трудно. Най-важно е да се вижда примерът у дома, удоволствието, което изпитват от четенето родителите. Давайте на децата право на избор на книга. Ако дадена книга не се харесва на детето, нека да не я чете и обратното.
Ще ни разкажеш ли за самото предизвикателство да си автор в България?
Радостина: България е малък и недоверчив пазар към българските автори – преди всичко от страна на издателите, което рефлектира и върху читателите. Смятам обаче, че това започна да се променя през последните години. Мисля, че българската литература като цяло се движи в правилна посока – започва да добива самочувствие и да отправя взора си и навън.
Кои са ограниченията за писателите в момента?
Радостина: Най-вече финансови.
Какво те кара да продължаваш?
Радостина: Удоволствието, което ми носи хубавата книга – прочетена и написана, и вярата ми, че една добра книга може да допринесе за отглеждането на читател. А повече изградени читатели означава повече хора с мнение и въображение, съответно по-малко възможност за манипулация. В дългосрочен план това изглежда като примамлива перспектива за развитието на обществото, към която бих се радвала, ако мога да допринеса макар и с малко.
Няма невъзнаграден труд! Това е факт и при теб. Поредицата „Приключенията на мотовете“ бе публикувана в Китай. Как се свърза с издателите и очакваше ли твоите книги да стигнат до тази далечна страна?
Радостина: Както всяко нещо в живота ми, и това се случи благодарение на много труд, хъс и търсене на възможности. Щом съм инвестирала в това години, значи все пак съм таяла очаквания и не мога да го определя за изненада или късмет. Това е просто едно доказателство, че когато много искаш нещо, винаги има начин.
Според теб може ли да се определи дали младите хора предпочитат да четат родни автори или търсят чуждестранни?
Радостина: Децата предпочитат да четат хубави книги. Когато се запалят по нещо, то обикаля от уста на уста, сплотява ги, превръща се в обща тема на разговор. Няма значение дали е българско или чуждо. Ако ги докосне, то автоматично се превръща в любима книга.
Също така си и носител на три награди „Бисерче вълшебно“, имаш две номинации от литературните награди „Перото“, както и приз „Детски писател на годината“ за 2019-а от Столична библиотека. Какво означава за теб това признание?
Радостина: Че всичко си струва, затова продължавам.
Работиш ли върху нещо в момента? Да очакваме ли нова книга в близко бъдеще?
Радостина: Да, върху продължение на „Шантавѝя до шия“, както и върху редица проекти на издателство „Мармот“ – от български и чужди автори.
Какви съвети би дала на начинаещите писатели?
Радостина: Да бъдат верни на себе си, да бъдат откровени в писането си, да бъдат самокритични, да слушат и винаги да чуват гласчето вътре. То знае по-добре от тях кое е правилният път за историята им.
Какво те прави щастлива?
Радостина: Смехът на дъщеря ми, както и моментите на абсолютен покой, в които се наслаждавам на нещо – гледка, мелодия или допир. Онези усещания, в които просто искаш да натиснеш пауза и да останеш в този момент още малко. Или още много.
За какво мечтаеш?
Радостина: За още повече такива моменти.
Твоето пожелание към читателите на TrueStory.bg.
Радостина: Да четат, гледат и мислят критично и с недоверие, защото така ще могат да са по-отворени към истината.
