Дните му започваха с
кисели сутрини
и пикантни истории със стойност
на тоалетна хартия.
Всички горчиви истини
затвори в буркани и заключи в мазето
да ферментират до бълбукане, преливане, пръсване.
Мечтите си свари под налягане
и пусна да излетят през прозореца.
От време на време раздаваше хладни погледи
и студени прегръдки,
а топлите чувства замрази дълбоко
за следващия живот.
Понякога ги сънуваше как
врят и кипят до дъно, полепват по краищата и стават на спомени.
И се събуждаше в ужас и собствен сос, разлят по цялото му тяло.
Затова си поръчваше безвкусни разговори и
люти скандали, които да наблюдава отстрани, а
подправените отношения му бяха специалитет.
Харесваше ги натъпкани със заблуди и прегорели до въглен.
Искаше залче
от нея, от него, от мен.
Да му ги сервират накуп
и после пито-платено, в брой.
Но броя не помнеше и отдавна беше забравил
сладкия вкус на живота.
