Сигурно и вие като чуете за американски фолк се сещате за кънтри музика – онези с каубойските шапки, високи ботуши и дънково яке с ресни. За мен беше голяма изненада да открия, че американският фолк няма почти нищо общо с това звучене и тази визия.
През последните години старателно изследвам този стил музика и за моя изненада постоянно откривам нови хоризонти и се влюбвам все по-безнадеждно. Оказва се, че там има цяла една вселена за опознаване.
Тук ще се опитам накратко да разкажа за трите основни стила на американската фолк музика и за десерт ще надникнем в един изненадващ музикален жанр, наречен Американа, който включва много стилове традиционна музика като блус, джаз, фолк, рок, госпъл и други – без непременно да се придържа към нито един от тях. Това го прави изключително интересен, разнообразен и неподражаем.
Затягайте коланите и се пригответе за едно изключително любопитно и вълнуващо пътешествие! Ако сте почитатели на рок музиката (но искате да откриете нови, неподозирани хоризонти), може би ви чака много приятна изненада към края.
И така, американският фолк се придържа към минималистичния и изчистен звук. Фолк музикантите много приличат на нашите поети с китара – те разказват истории, пишат силни лирически текстове и често са единични изпълнители или в група по двама-трима. Американският фолк е музика за съзерцание, почивка и размисъл – спокойна, приятна, понякога меланхолична и лека, но изпълнена със смисъл. Кара те да поспреш, да се насладиш на момента, да забавиш темпото, да си изпиеш бавно кафето. Има способността да те отнася в един друг, романтичен и вълшебно-поетичен свят. Тя е като да поседнеш вечер на верандата, загледан в залеза и заслушан в концерта на щурците.
Без повече да се бавя ви представям моя любим текстописец – Andrew Peterson, когото чух преди около двадесет години. Той веднага ме грабна с романтичното си звучене и силните послания. Андрю е първият музикант, който ме накара да издиря текстовете му и да ги чета отделно, като поезия. Този човек ме е спасявал през много трудни моменти от моя живот и е стоял на челно място на моята лична музикална класация. Обичам го като част от семейството ми и следя отблизо развитието му. Андрю ме кара да се усмихвам и просълзявам и никога не тръгвам на дълъг път без неговата музика. Колкото и да съм уморена, не бих могла да заспя зад волана, докато вниквам в текстовете му (и всеки път откривам нещо ново).
През последните години той издаде поредица от великолепни детско-юношески фентъзи книги (The Wingfeather saga – награда за най-добра детска книга, а вече има и анимационен филм) и още две полу-биографични за писането, които веднага грабнаха сърцата на хиляди хора по света (Adorningthe Dark, The God of the Garden). За него мога да кажа, че е изключително искрен и открит, затова и текстовете му са способни да насърчават, вдигат и лекуват. Неговата лична мисия е да разказва истории по възможно най-красивия начин.
Следващият любим Анди е Andy Gullahorn, който видяхте в горния клип – привърженик на минималистичното звучене, отново съчетано с великолепни текстове. Той не се притеснява да разголва душата си и да споделя всичко, с което се бори в живота си – и това прави текстовете му силно въздействащи. Творчеството му е подправено с много свежо чувство за хумор и самоирония.
Продължаваме напред с The milk carton kids, тази година номинирани за Грами. Те са група от двама изумителни млади мъже – две китари, два гласа, великолепна хармония, кристално чист звук и много, много талант. Препоръчвам ви да чуете целия концерт – истински шедьовър от началото до края, абсолютна наслада за сетивата, подправена с няколко щедри щипки чувство за хумор от неподражаемия Джоуи. Именно това е представата ми за идеалния концерт – без огромни и шумни тълпи, без викове и крясъци. Музиката за мен е лично и интимно преживяване, а този концерт е точно такъв, все едно свирят само за вас.
Тук идва мястото на Jeffrey Martin. Великолепен разказвач, с много характерен и приятен глас.
Прескачаме за кратко до Англия за да ви представя John Smith, един фолк музикант с кадифен глас, който открих благодарение на The milk carton kids и техните lockdown подкасти.
Тук искам да ви представя една прекрасна дама с неповторим стил, който комбинира фолк, инди и поп. Нейното име, или по-точно псевдоним, е Wolf Larsen. Тя също залага на минималистичното звучене, но нейният чувствен глас и скромна китара са толкова зашеметяващи, че успява да изпълни цялата сцена. Засега има само един издаден албум.
Фолк и още нещо
Някои фолк музиканти отиват една стъпка по-напред, като включват блуграс елементи в своята музика и използват повече инструменти – банджо, фидъл (разновидност на класическата цигулка, но с по-топло и богато звучене), мандолина и контрабас. Така се получава един много интересен саунд – запазва се спокойното, леко, меланхолично звучене, но вече украсено с букет от струнни инструменти.
Първо ще представя моя фаворит в тази подкатегория, а именно Gregory Alan Isakov. Грег е истински вълшебник, който още с първите ноти ни отвежда в един пленителен, поетичен свят, от който не ни се иска да си тръгнем. Гласът му е цяла вселена, а саундът изключително приятен, богат и меланхоличен. Препоръчвам да го слушате на слушалки, за да се насладите напълно на романтичната палитра от звуци. Текстовете му са много поетични и малко по-трудни за разбиране, но естествено това е част от чара му. Може да ги тълкувате така, както ги усещате.
Следва една чудна семейна група – Mandolin Orange, които наскоро си смениха името на Watchhouse. Анди е текстописец и вокал, свири на мандолина и китара, а Емили е втори вокалист, като също така свири на цигулка (фидъл) и китара. Ако ви допадат, силно препоръчвам този концерт, който, по мое скромно мнение, ги представя най-добре.
Блуграс
При блуграса имаме доста по-раздвижена музика, с весело звучене и изключително богат саунд, което се дължи на разнообразието от струнни инструменти – различни видове китари, банджо, мандолина, контрабас, фидъл. А когато се съчетае с рок и вокалист с кадифен, характерен глас, се получава саунд, който ви спира дъха. Повечето от групите, които ще видите тук, не свирят чист блуграс, а го комбинират с алтрок, ритъм енд блус и други стилове, което му придава много по-модерно и интересно звучене.
Засега мой топ фаворит в този жанр са Greensky bluegrass – страхотна блуграс-алтрок група, великолепен саунд и вокал с вълнуващ, топъл глас. Неповторима смесица от весело и меланхолично звучене.
Прескачаме за малко до Канада, за да ви представя тези гениални симпатяги, които първи ме запалиха по блуграса, а именно The Death south. Използват китара, мандолина, виолончело, банджо, ударни. Изключително музикални и новаторски!
Следва продължение…
