Пирина Христова е талантлива и изтънчена млада жена, чиято музика е свързана с мъдростта на народа – с българския фолклор. Нейните песни са своеобразен знак за това, че помним, че уважаваме и се гордеем, че сме българи. А желанието да развива уменията си и да споделя магичния свят на народната музика, я отвежда в Софийския университет, за да завърши музикална предагогика.
В момента 23-годишната чаровница от град Батановци е учител в родния си град. Работата й се характеризира с прецизност и професионализъм, а за себе си казва: „Щастлива съм, защото искам да науча децата да слушат музика, не само с ушите си, но и със сърцето си! Музиката е най-прекият път през който можем да се докоснем макар и малко до Божественото! Посланието ми е да слушат със сърцето си! и за всичко това трябва: Да имаш талант да бъдеш учител!“.
А Пирина е талант, който умее да дава душа, криле на ума, полет на въображението и живот на всичко!
Здравей, Пирина, имаш много красиво име, което не се среща често, на кого си кръстена?
Пирина: Здравейте, изключително ми е приятно! Кръстена съм, разбира се, на нашата несравнимо красива планина Пирин. Баща ми е пожелал да се казвам така, тъй като той е запален планинар.
Още щом запя на сцената на „Гласът на България“ ти буквално наелектризира и публика, и треньори с магичния си глас, като бе заложила на народната музика, за да разкриеш таланта си. Какво запали любовта ти към музиката?
Пирина: Музиката ме съпровожда още от 2-3 годишна възраст, когато запях в детската градина. От тогава съм на сцена. Любовта към нея не е спирала откакто се помня и всеки ден става все по-силна и по-силна.
А какво те привлече в частност точно към народната музика?
Пирина: Както вече споменах, още в най-ранна възраст се запознах с нея, а може би има и нещо наследствено, защото прадядо ми Серги е свирил на кемене (гъдулка) и е пеел песни. Може би съвсем несъзнателно се е случило това нещо.
И тъй като вече заговорихме за формата, в който участва, би ли ни споделила как стигна до „Гласът на България“ и с какво ще запомниш участието си там?
Пирина: Стана доста ненадейно, никога не съм мислила, че ще участвам в подобен формат, но ето че се случи. Ще запомня всичко, най-вече отношението. Наистина целият екип е страхотен, всеки се отнася с теб като с голям артист, което много ми хареса. Има уважение, разбиране и организираност.
Мислиш ли, че състезанието с други майстори в областта на музиката е мотивиращо?
Пирина: Всяко състезание е мотивиращо, поне за мен. Има хора, които не обичат да се състезават, това зависи от характера на човек. Аз обичам да съм най-добрата във всичко, което правя, ако видя че нещо не ми се отдава, не го правя, просто съм такава.
А как се промени мисленето ти, търсенията, мечтите ти в тази област след края на предаването?
Пирина: След такова голямо нещо в живота, човек може да се мотивира или да изпадне в депресия, че не е достатъчно добър да продължи. У мен това чувство не се е появявало, чувството на несигурност. Мисленето ми не се е променило. Все още мисля, че българският фолклор е нещо уникално, което ние трябва да запазим. Мечтата ми е да има по-малко злоба и завист в нашия музикантски свят, да можем да подкрепим колега за успеха му, да видим какво е направил той, да го поздравим за таланта му! За това мечтая!
И как това твое участие в надпреварата за „Гласът на България“ повлия върху музикалните ти умения, върху професионалния ти път напред?
Пирина: Да, направи ме по-уверена в това, което съм. След предаването имам много участия, хората се обаждат, канят ме, което е много радостно. Все пак всеки, който е участвал във формата, е искал да набере популярност. Радвам се, че при мен се получи така. Благодарна съм!
Няма как да не се отбележи, че на кастинга ти смая всички треньори, облечена на сцената в красива народна носия, докато пееш „Брала мома ружа цвете“. След което изпълнение треньорите свирепо се надцакваха, готови на всичко, за да те привлекат в отборите си. Какво е чувството да бъдеш призната и оценена и от кого получи най-важното признание?
Пирина: Чувството е страхотно, аз бях със затворени очи и когато чух звука на обърнатите столове дори се изненадах. Вижда се и на видеото. Ха-ха. Всеки артист, изпълнител и въобще човек на изкуството иска да бъде признат, да се види, чуе, разбере това, което е направил. Мисля, че най-голямото признание идва от публиката и от хората, в чиито очи можеш да прочетеш радост от това, което правиш!
Работиш и като учител в град Батановци. Защо избра тази професия и щастлива ли си, че го направи?
Пирина: Завърших музикална педагогика в Софийския университет и сега съм магистър отново там. Честно казано, когато бях малка постоянно си играех на учителка, оценявах и пишех по стените, ха-ха-ха, явно е било предопределено. Щастлива съм, защото искам да науча децата да слушат музика, не само с ушите си, но и със сърцето си! Музиката е най-прекият път, през който можем да се докоснем, макар и малко, до Божественото!
Какво ознавава за теб да работиш с деца?
Пирина: Работата с деца е много специално нещо и който не го възприема така, не бива да го прави! Освен учител, трябва да си приятел на децата, да могат да споделят, да изкажат впечатленията си. Много е сложна тази работа, защото тя не е работа, тя е призвание, както това да имаш талант за нещо. Трябва да имаш талант да бъдеш учител!
Имала ли си колебание дали това е нещото, с което си искала да се занимаваш?
Пирина: За учителството, да. За музиката, не!
А какъв житейски урок научи в професията на учител?
Пирина: Все още е рано да се каже. Но… Децата са едни прекрасни създания, върху които обаче, трябва да се работи с голям интерес, внимание и най-вече любов!
В тази връзка на научено и ненаучено, какво не знаем за личността на певеца?
Пирина: Певецът, както и музикантът, защото и певецът е музикант, е много крехка и същевременно силна личност! Нашият инструмент-гласът, се влияе от много фактори. Емоционалност, физически неразположения и т.н. Певец без емоционалност за мен не е певец. Не можеш ли да доловиш емоцията в гласа, другото не е важно, така мисля аз!
Също така е доказано, че музиката влияе на настроението на човек. Ти какво мислиш?
Пирина: Абсолютно съм съгласна. Както вече казах, емоцията в музиката е много важна, както и в другите изкуства, разбира се. Музиката може да породи много настроения у човека, именно заради това е неповторима.
А какво е посланието ти към слушателите с твоите песни?
Пирина: Песните, които изпълнявам, са народни, все още нямам авторска песен. Посланието ми е да слушат със сърцето си! Както един човек наскоро ми каза, че слушал изпълнението ми от „Гласът на България“ и е изпитал щастие и чувства, които не може да обясни. Какво по-хубаво от това!
С кой текст на песен би се описла сега?
Пирина: „Очи, очи, пусти чорни очи, да са бехте очи изсипали“.
Какво те вдъхновява?
Пирина: Хубавата музика, любовта, хубава театрална постановка, книгите, природата, пътуването, непринудеността в децата и красивите гледки!
Кратък списък на любимите ти изпълнители?
Пирина: Анна Нетребко, Елина Гаранча, Роландо Виазон, Дмитрий Хворостовски, Теодосий Спасов, Павлна Горчева, Христина Лютова, Ваня Вълкова, Майлс Дейвис.
Какво е за теб музиката и какво ти дава тя?
Пирина: Музиката е всичко, тя ми дава всичко и не иска нищо в замяна!
И смяташ ли, че има „почва“ за развитие на творците на родния фолклор в България?
Пирина: Има и то огромна! Жалкото е, че не всички залагат на „чистия“ фолклор. Нямам нищо против обработения и модерния, имам против пошлостта във фолклора!
Твоите съвети към тези изпълнители, които тепърва прохождат в народната музика?
Пирина: Да я обичат на първо място. Да се отнасят с уважение към фолклора. Да бъдат много емоционално свързани с нея! И отново да я обичат!
Още интересни разговори ще намерите във Facebook страницата на TrueStory.bg!
