„Някои неща видяхме с очите си, други научихме, шушукайки по кьошетата, а трети отгатнахме, предположихме, измислихме – както щеш го наречи. По един или друг начин, будиш се една сутрин и светът е различен, защото през нощта някой го е сменил под носа ти.“
Точно така, само за няколко часа, се преобръща светът на стотици хиляди българи преди повече от 70 години. Когато си лягат на 8 септември 1944 г., страната е управлявана от правителството на Константин Муравиев, когато се събуждат на следващата сутрин – властта е в ръцете на Отечествения фронт след среднощен преврат. Девети септември слага началото на дългогодишна, мрачна и все още широко дискутирана страница в българската история – период на насилствено преразпределение на пари, частна собственост и ресурси, които се озовават в ръцете на комунистически дейци и техни другари, период изпълнен с безпрецедентен страх, лъжи, илюзии, погубени надежди, кръвопролития, хиляди разбити семейства и хиляди погубени животи.
Няколко седмици след деветосептемврийския преврат се провежда т.н. Народен съд. Окупиралите властта безцеремонно раздават „правосъдие“, защото, както отбелязва един от героите в романа „Кротките“ (изд. „Жанет 45“, 2015 г.) на Ангел Игов, „на тоя съд задачата му не е да оправдава. Задачата му е да осъжда.“
Снимка: Изд. „Жанет 45“
Ангел Игов заслужава уважение дори само заради куража си да надникне към едно толкова черно петно в българската история, каквото несъмнено е Народният съд. Поголовното посичане на знайни и незнайни българи, което протича в края на 1944 и началото на 1945 година, безкрупулното заличаване на мнозина български интелектуалци предопределя по-нататъшното развитие на страната ни.
Младият автор трябва да бъде похвален и заради необичайния ъгъл, от който ни представя онези мрачни събития – през очите на „хората зад ъгъла, гратисчиите на историята, снишените и незабележимите, надарени с безброй очи: кротките, които ще наследят земята.“
Още в първите страници „кротките“ разказвачи предупреждават, че всеки, дръзнал да описва Народния съд, се изправя пред огромно, може би дори непреодолимо, предизвикателство.
„Ако един ден някой седне да разкаже честно за онези неща, то ще трябва разказът му да е противоречив и насечен, ще трябва да говори с много гласове, които казват различни неща и звучат по различен начин: нали няма два еднакви гласа, но няма и два еднакви мига, особено в дни като онези, когато нерядко ни се струваше, че всяка сутрин животът започва наново и трябва пак тепърва да се учим как да ходим, как да ядем и да говорим. И за да запази честността си, този разказ ще трябва да се увива и извърта, да подтичва по прашните улици и да скача по покривите, както правехме ние, та дори понякога да се обръща срещу себе си. И ако ще разказът да е надарен със сто чифта очи – пъргав, чудовищен паяк, изскочил от антични кошмари – пак много неща ще си останат догадки, защото знае ли човек как е било.“
Романът проследява преображението на Емил Стрезов, млад поет от краен столичен квартал, който вижда в Народния съд възможност за себеутвърждаване. Историята на Емил Стрезов е пример за огромната и крайно негативна промяна, която настъпва в мисленето и ценностите на голям брой представители на Отечествения фронт – хора, които изведнъж получават правото да управляват, обиждат, крадат, преценяват, съдят и решават човешки съдби с кимане или подпис. „Кротките“ е разказ за пагубния път, по който може да тръгне един човек във време на исторически промени, за пагубните решения, които може да вземе, когато е със замъглено съзнание,… за пагубните последствия от опиянението с власт и влияние.
Народният съд не само задълбава съществуващите социални разделения в българското общество по онова време, а сменя местата на обвинители и обвиняеми, на невинни и виновни, на потискащи и потискани.
Народните съдии и народните обвинители имат мащабен проект: изграждането на нов социален ред. Според тях „работата на съда не е само да накаже виновника за някое конкретно престъпление: този заповядал да се разстрелят ятаци, онзи писал хвалебствени статии за Райха.“ Както казва един от народните съдии, „ние си имаме работа с развалините на цяла епоха, другарю. И трябва да ги разчистим, ако ще строим нещо на нейно място.“
Снимка: www.helikon.bg
Тъй като „човек, ако иска сляпо да вярва в някаква кауза, все ще си намери такава, без значение каква е“, народните съдии и народните обвинители толкова се опияняват от каузата си, че започват да раздават присъди наляво и надясно.
„Списъкът с обвиняемите бе изпъстрен с най-разнообразни пернати: екзотични птичи видове, накацали по сецесионовите фасади на царството. Тук бяха наперените генерали с техните разкошни паунови опашки, грабливите ястреби от жандармерията, зорките бели сови от разузнавателните служби; имаше пойни птици – адвокати, тайни съветници, журналисти, в хор възпявали Райха и българския принос към неговата победа; тук бяха, разбира се, и разните свраки и гарвани от бутафорния парламент, който цярат си беше събрал, за да се забавлява в часове на скука. Имаше соколи и гургулици, чинки и косове, врани и сойки, глуповати гълъби и хитри врабчета: всякакви кълвящи създания, които охолстваха, дерибействаха, отклоняваха държавни поръчки, слугуваха на хитлеровите наместници, мамеха на карти, проповядваха великобългарски шовинизъм, а нощем в леглото се напикаваха и после криеха мокрия чаршаф от слугинята; мърсуваха, колеха народните синове и дъщери, снасяха кукувичи яйца, където им падне, избождаха си един на друг очите със сребърни вилици и докато дъщерите им, облечени в бели рокли, свиреха на пиано, те пърдяха в залп, небрежно наблюдавайки разстрелите иззад пердето.“
Народният съд прераства в извращение, при което властимащите се стремят не към справедливост, а към лично облагодетелстване, неограничена власт и мъст. За тези хора Народният съд, при който уж всички представители на този народ вземат колективни решение в името на общото благо, представлява перфектното извинение. „Защото целият народ, в своята съвкупност, никога не може да греши. Отделният човек – да, ала народът – никога.“
Заповядайте в страницата на TrueStory.bg във Facebook, където ще може да прочетете още ревюта на класики и съвременна литература.
