Чарлс Буковски е като силно кафе – горчи, но ни помага да се събудим. Пари гърлото, но разтуптява сърцето. Затова доброволно го „изпиваме“, макар и труден за преглъщане. Често искаме и още.
Преди време споделихме с вас няколко от непревежданите до тогава писма – от Буковски до негови приятели и негови жени. Днес се връщаме за още една „чаша“ от горчивия бунтар, която да остави нов „послевкус“ между мислите и емоциите ви. Представяме ви няколко нечетени на български език писма, част от кореспонденцията му със Стив Ричмънд, Джон Стивънсън, Уилям Пакард, Торстен Шварц и Джон Мартин.
Ето я „новата капка“ в морето от безбройните думи на Буковски, в което винаги си заслужава да поплувате. И да попиете. Дума по дума. Капка по капка. Наздраве.
Писмо до Стив Ричмънд,
20 септември 1982
9-20-82
Здравей Стив,
Е, “добрата жена” си отиде. Няма я вече. Появява се към края на “Жени”. Оставаме приятели, ха-ха. Горката тя, “добротата” й бавно отшумя. Стана постепенно. Превърна се най-вече в желание да ходи на различни места през късно нощта до ранните часове. Взе да става все по-често, особено след като й купих нов Фиат, след това имаше отличен транспорт. Взе да излиза почти всяка вечер, междувременно заявявайки, че “ме обича”. Трудно е да повярваш, когато вече не са наоколо. Е, свършва така внезапно, както с всичко.
Сега, мамка му, погледни ме! 62-годишен, живея в тази огромна къща с три котки. Има моменти, когато се съмнявам в това, което правя, но тези моменти винаги ги е имало. Но нямам нищо против спокойствието. Тя твърди, че съм я изоставил: “Когато се качваш горе да пишеш, аз оставам сама…”
Няма начин. Тези работи винаги започват смешно, пълни са с интелект и прочие, после постепенно всичко се обръща с главата надолу.
Надявам се твоят късмет да е по-добър от моя.
Все още пиша. Случайни истории, повечето поеми. Обмислям идея за нов роман. Може би ще се пробвам. Пишещата ми машина обаче не е от най-верните ми жени.
Чух, че си бил ограбен и пребит. Винаги има скапани страхливци наоколо. Вземи си голямо куче. Злобно. Имаш право да дишаш спокойно. Междувременно,
дръж се!
-Ханк
Кратко писмо до Джон Стивънсън, 1982
Здравей Стивънсън,
Вярвам, че съм ти изпратил поемата “Момичетата”, както и втората част. В края на страница втора съм написал грешно думата “алкохол”. Аз съм човекът, който би трябвало да знае как се пише.
Ок
Бук
Писмо до Уилям Пакард, 1984
Здравей Уилям Пакард,
Благодаря за абонаментните карти! Ще се опитам да ги изпратя до плодородни райони.
Не се случва много около мен. Все още вися на хиподрума. Хиляди и хиляди лица, рядко нещо благородно сред тях. Дантев ад умножен по хиляди хиляди.
Остани с нас. Нужен си ни!
Ч. Буковски
Писмо до Торстен Шварц, 16 ноември, 1984
Здравей Торстен Шварц,
Ти се намираш близо до добрия стар Андернах, това е един красив малък град. Старият ми чичо умря там преди няколко години (братът на майка ми), но успях да го видя и през двете ми пътувания до Европа. Живя малко над 90 години, аз никога няма да изкарам толкова.
Добре е да си полицай, ако няма закони, всеки ще се хване с всеки за гърлото.
Все още пиша, пия и залагам. Редакторът ми публикува по книга веднъж годишно. Винаги съм изпитвал нуждата да пиша, но не предполагах, че ще имам такъв късмет.
Не се оставяй да бъдеш застрелян и го карай леко с питиетата!
Твой,
Бук
Пощенска карта до Джон Мартин, 1986
Здравей Джон,
Да, светът е скапан. Има много малко компетентни хора, които наистина вършат това, което казват, че вършат. Повечето от тях го правят лошо и това се приема за нормално – като започнеш от механици, миячи на чинии и стигнеш до държавни служители и така нататък. Няма да се промени скоро! Добрите и истински хора няма просто да се появят изведнъж от нищото. Осъзнавам това, да, притеснява ме. Пилеенето на всичко ме гнети и не ми дава мира.
Междувременно, тихото питие сред четирите стени, поне това го има.
Твоето момче, Ханк
Превод: Илия Дерменджиев
